Агент, занимаващ се с изследвания на пазара звъни на вратата на някаква къща.
Отваря млада домакиня, а зад гърба й надничат три невръстни дечица.
- Уважаема госпожо, провеждам изследване на пазара и искам да ви задам няколко въпроса. Съгласна ли сте да участвате?
- Да.
- Чували ли сте за фирмата ни?
- Не.
- Сериозно ли? Това е една изключително стара фирма с традиции, която произвежда следните продукти /изрежда всички продукти на фирмата, между които е и вазелинът/. Вие, уважаема госпожо, използвате ли някой от тези продукти?
- Мда, използваме редовно вазелина.
- Къде го използвате?
- Ами, използваме го, когато правим cekc.
- Вие ме изненадвате. Досега всички отговарят, че използват вазелина за смазване на врати, велосипеди, че си мажат напуканите устни и т.н. Ние много добре знаем, че той се използва и при cekc, но досега никой не е посмял да си признае, че го прави. Ще бъдете ли така добра, да ми кажете, как точно го използвате, когато правите cekc?
- Не виждам нищо срамно в това и с удоволствие ще ви кажа. Мажем с него топката на вратата на спалнята, за да не могат да я отварят децата.
Здравейте.
Искам да кажа на всички който търсят работа, и все не намират ще ви кажа че сте мързеливи. Работа колкото искаш. Ето давам пример със себе си. Скоро започнах работа в склад. Работата не е тежка, и не се изисква много от мен. Ето моите задължения накратко. В 6:00 трябва да съм почнал да правя заявките за деня, не са много около 150 броя. Като ги направя трябва да ги изкарам от склада и да ги натоваря, после идват два, три тира със стока които трябва да разтоваря, и подредя в склада. Не обядвам защото не ми стига времето, и съм страшно благодарен на шефа си, че ме засипва с работа. Така пестя от пари за обяд. След обед паля служебния бус, и започвам да разнасям допълнителни поръчки. После като се прибера в склада почиствам, измивам навсякъде, и подреждам склада. Към 18:00 шефа ми дава колата му, и отивам да взема децата му, от училище, и детска градина. Като ги прибера, отивам да му напазарувам от близкия супермаркет на връщане взимам и жена му от козметичния салон, и я прибирам вкъщи. Разбира се качвам и покупките, все пак съм джентълмен. После се връщам до склада, заключвам към 21:00 и си тръгвам щастлив и доволен. Шефа ме осигурява на минималната заплата, а ми дава 200 повече от нея. Какво благородство от този човек. Ще съм му верен до гроб. Дори в Събота ме освобождава в 17:00 часа. В Неделя в 14:00 часа. Благодарение на него вече не близвам алкохол, защото често ходя да го прибирам през нощта от кръчми с колата. Свят човек ви казвам. Какъв късмет извадих с този човек. А вие не се оплаквайте че няма работа. Има просто вие сте мързеливи.
П.П. - Дори шефа обеща да ме води на вилата му да леем бетон, като съм почивка. Каква чест, какво доверие. А вие мързелувайте.
Просто си седях в тоалетната на гарата, когато чух глас от съседната кабина:
"Здравей, как си?"
Аз не съм човек, който би завързал разговор в мъжката тоалетна, но не знам какво ме накара да отговоря малко троснато "Добре съм!"
Другия каза: "Какво правиш?"
Какъв въпрос само? В този момент си помислих, че това е твърде лично затова казах: "Ъъъ! Пътувам, също като теб"
Реших, че трябва да си тръгна по най-бързия начин, когато непознатия зададе още един въпрос: "Може ли да дойда при теб?"
Добре, този въпрос беше твърде странен, но все пак реших, че ще бъда любезен и ще завърша разговора. И така аз казах: "Не........малко съм зает в момента!!!"
Тогава чух другия да казва нервно...
"Чуй, ще ти се обадя пак по-късно. Има един идиot в съседната кабина, който непрекъснато отговаря на всичките ми въпроси!!!
Ако сте били дете тогава, когато погледнете назад ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден.
Ние се возехме на коли без предпазни колани и въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарствата ни нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не му бе хрумвало да кара колело с каска. Ужас нали!
С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато летяхме по нанадолнището се спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!
Няколко човека ядяхме един сладолед пиехме лимонада от една и съща бутилка – и никой не умря. Нямахме компютри, 3 D игри, компактдискове, GSM- ми, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямахме дори видео!
Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше отивахме в тях и се виждахме с него. Просто така без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана! Как изобщо сме оживели!
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му пораснаха в корема. През междучасията се пръскахме с многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваха. Родителите от онези времена винаги взимаха страната нa закона, можете ли да си го представите!
Ако бебетата пишеха по форуми… какви ли биха били заглавията ?
“Опитват се да ме хранят с цветно зеле: как да реагирам?”
“Не съм акал само от два дни, как да се спася от тръбичката, “Дуфалак”-а, и т.н.?”
“SOS! Мама спи през цялата нощ!”
“Не ми дават да късам тапетите!!!”
“Как да се промъкна до котката?”
“Поход в поликлиниката. Писна ми!!!”
“Не дават да разхвърлям котешката тоалетна: реакция?”
“Слагат ме да спя в 9 вечерта. Как да се борим с това?”
“Помощ! Мои снимки по голо дупe са в Интернет! Как да протестирам?”
“Почивка в чужбина - струва ли си да вземам и родителите?”
“Свирене с уста и други начини на творческо самоизразяване”
“Защо пакетите със салфетки стигат само за половината стая и къде мама държи втория пакет?”
“Някой пробвал ли е на вкус “Фастум-Гел”-а? Искам, но досега не ми се е удало…”
“Какво трябва да може мама на 27 години?”
“А вас целуват ли ви по дупeto?”
“Препоръчайте ми логопед за баба”
“Колко джиесема сте осмукали досега?”
“Help! Обуха ми обувки - как да стана прав?”
“Как да се науча да спя, без да изпускам цицата? След като заспя, ми се изплъзва..”
“Услуги: художествено размазване на каша по лицето”
“Носът на мама изобщо не е еластичен. Нормално ли е това?”
“Помогнете! Расте ми коса!”
“Продавам комплект мамини дрехи, размер 46″
“Каква поза да заемем, докато спим, така че домочадието да изпада в умиление. Споделете опит!”
“Какво да изям, за да акам виолетово?”
“Слънчите, зайче, миличко, сладичкият ми… Как да узнаем истинското си име?”
“Мама като ненормална се радва на акото ми - към какъв специалист да се обърна?”
“На мен - пюре от моркови, на тях - шоколад. Къде е справедливостта?”
“Плешивината на татко не зараства. Това рахит ли е???”
“Коремът на мама се поду. Какво значи това?”
“Анкета: кой е опитвал на вкус стайните растения? Кои са по-вкусни?”
“Защо сестра ми постоянно ми прави физиономии и се плези: ниска култура?”
“Анкета за кърмачетата: какво искате мама да хапне в новогодишната нощ?”
“Писна ми от мамината цицa! Искам татковата! Някой с подобни проблеми?”
“НАЯДОХ СЕ!!! Как да обясним това на родителите?”
“Къде ни е носленцето?”, “Къде са ни очичките?”… Те наистина ли не знаят???”
“Как да се избавим от космите по гърдите на татко? На отскубване реагира с вик. Препоръчайте безболезнен начин”
“ВИК НА ДУШАТА: Котката я хранят с по-вкусна храна! А всички опити да възстановим справедливостта се наказват жестоко! Защо???”
“Трябва ми социална помощ. Нямаме сол и захар. Ям гола каша. Повръща ми се!”
“Помощ! Новият памперс ме кара да изглеждам пълен. Посъветвайте ме за нормален модел”
“На 25 години не може да пее! От кого да потърся помощ?”
“Всеки ден ме къпят. Има ли и други толкова мръсни?”
“Зайченцето бяло”… “Хей, ръчички”… А какъв е творческият потенциал на вашите родители?”
В последно време културата на българина става все по-обща.
Тенденцията е в следващите 5-10 години тя да изчезне напълно, но дотогава все пак ще се наложи да поназнайваме нещичко, за да не се изложим, когато попаднем в смесена компания. Особено важно в един светски разговор е да сте компетентни за най-значимите обществени събития – коя зодия е Преслава, къде е пил снощи Валери Божинов и кога ще е поредната сватба на Софи Маринова и Дачо, че се изнервихме вече.
По тези теми всички разговарящи са добре подготвени и лафът върви леко. Но може да се случи в компанията да има любознателна кандидат-студентка, която иска да се информира по някакъв проблем, свързан с академичното й бъдеще. Например: колко са планетите в Слънчевата система, кой е открил Америка, или кой е авторът на “Опълченците на Шипка”.
Подобни въпроси създават жестоко интелектуално напрежение в събеседниците. Те изискват широки енциклопедични познания, каквито повечето хора нямат. Това е шанс за вас да блеснете, като пуснете тежката артилерия на своята ерудиция. Достатъчно е да изкажете следните безспорни тези:
Литература
Иван Вазов е автор на “Под игото”, а Алеко Константинов на “Бай Ганьо”или обратното. Разликата между двамата е, че Вазов не е убит, а Алеко е убит и е хижа на Витоша. Шекспир е англичанин, а Паулу Коелю не е. Паулу Коелю определено е по-добър писател от Шекспир, защото отговаря на много въпроси и казва много житейски истини, а Шекспир на нищо не отговаря и не ти казва никакви истини.
Хари Потър е магьосник, а Д’Артанян е мускетар и ако съдим по името му е арменец. Българска история Българската държава е създадена отдавна. Била е под турско робство и виновен за това е Ахмед Доган. Като не живеят в България, откъде-накъде ше ми гласуват. Имало е златен век по времето на цар Симеон, преди да му реституират горите.
Азбуката е написана от Кирил и Методий и се казва кирилица (или май беше методиевица?). В нея липсват буквите “4” и “6”, което означава, че нашите предци не са можели да напиша думата “4ере6ка”, бахти загубената азбука.
Ботев и Левски са били революционери, а единият от двамата е бил поет. В момента са футболни отбори и Ботев за малко щеше да изпадне. Митю е вън завинаги!
Световна история
В Египет е имало пирамиди, фараони и балъци за милиони. А в Рим е имало императори – Цезар, Нерон, Калигула. Те вероятно са слушали чалга, защото днес повечето чалготеки са кръстени на тяхно име. Колумб е открил Америка, а Джордж Буш-младши почти я закри.
География
Земното кълбо е общо-взето кръгло. Континентите са няколко. Европа, Африка и некви други. Има и океани и морета, които са пълни предимно с вода. Най-известните морета са Слънчев бряг и Кушадасъ. Най-големият връх е Еверест, преди възродителния процес се е казвал Джомолунгма.
Париж е столица на... една от държавите, след малко ще се сетя коя. В Париж продават страхотни обувки, една приятелка си е взела оттам много сладурски сандалки само за 120 евро, представяш ли си?
Естествени науки
Човекът е произлязъл от маймуната, а в момента тече обратният процес. По едно време е имало и динозаври, но те са измрели от скука, защото попфолкът още не е бил открит.
Сред най-важните открития за човечеството са колелото и топлата вода – оттам идва изразът “ти откри топлата вода”. Сега учените са направили някакъв Голям Адронен Колайдер, който или ще избухне или няма да избухне, но тия неща принципно не са хубави.
Напоследък се появи глобално затопляне, но въпреки това парното поскъпва.
Икономика
Живеем във времена на световна финансова криза, което означава, че всичко в мола или ще поскъпне или ще поевтинее. Хората ще загубят или спестяванията си, или работата си, а някои ще загубят и живота си.
Китайците ще стават все по-силни икономически, ще тръгнат от Илиянци и постепенно ще завладеят целия свят. Оттам идва изразът “номерът на китайката”.
Ще става все по-лошо. И за всичко, както винаги, са виновни евреите.
Космонавтика
Първият космонавт е Юрий Гагарин (или Юрий Галев). Но той всъщност не е първият, защото преди него в космоса е летяла някаква kучka. Така е то, кучките винаги се вреждат първи.
Музика
По принцип Моцарт е голям композитор, но Тони Стораро направо кърти мивки. Егати пауъра. Операта е много хубаво нещо, тя е до паметника на Стамболийски. Българската попмузика е в небивал възход и разбива всички чартове в MTV. Вярно, Мадона не е лоша певица, има чат-пат
некви хитове, но все пак Графа е спечелил много повече музикални награди от нея.
Както виждате, общата култура не е нещо непостижимо. Научете наизуст гореизложената информация и ще бъдете признат за изключителен ерудит в светските среди, за човек от
категорията “бахти колко е умен тоя пич, не е истина просто”.
Един тийнейджър много искал да научи тайните на Кунг-Фу.
Чел много, работил и накрая отишъл в Тибет
Там намерил най-великия учител
На идеален диалект го помолил да му стане наставник
Онзи без да го погледне му казал, че за да стане това първо трябва да се научи да не диша 10 мин.
- Добре, Учителю!
Минала 1 година
Момчето се върнало
- Тук съм, учителю!
Онзи ни го погледнал ни дума обелил
Момчето седнало близо до него и задържало дъха си 17 мин.
- Майсторът леко отворил очи
Абе момче, това не е достатъчно - мислел си той, докато се чудел как да го разкара.
-Кажи какво да направя, Учителю?
- Трябва да можеш да стоиш гол на снега в буря и около теб снега да се разтопи от тялото ти, без да ти навреди.
Минали 12 години
Била люта зима и само върховете на манастира се виждали. Момчето вече мъж, седнало пред портите, затворило очи и стояло дни наред, молейки се. Снегът около него се стопил, даже снежинките падали на капки.
Учителят си го спомнил и ядосан му се разкрещял:
- Абе, момче, това всеки го може. Трябва и да можеш да левитираш на педя във въздуха.
Казал това, като решил, че повече нямало да го види.
Минали 30 години
Била чудна пролет. Цъфнали вишни, ухаели цветя. Старият вече, стогодишен учител стоял и се радвал, на това, че е още жив. В това време мъж изпечен от стихиите, с поглед на орел, без да продума седнал до стареца.
- Тук съм учителю! Изпълних повелята ти. Ти си най-мъдрия учител и вечно ще ти благодаря.
Казал това и се възнесъл на четири метра във въздуха.
Великият учител ококорен гледал нагоре към него и възкликнал:
- Е-е-е... бacи майката!
Наши момчета студенти, след упорит дългогодишен труд, най-после стигнали до дипломиране в Оксфорд.
Кланси, синът на Кире от Горно Цурене, бил първи. Той излязъл пред комисията, разгънал табла със статистически графики, окачил на дъската чертежи, заредил апарат с диапозитиви, наслагал на масата пред комисията различни реалистични макети и започнал с плам в душата и блясък в очите да доказва научният си труд на темата „Църцорене на вода от пробита тенджера“. След един час и половина пламенна защита, време през което в залата царяла мъртва тишина, човека избърсал потта от челото си и приключил защитата си. Залата се изпълнила с бурни овации и откъслечни викове - „Браво“, всички скочили на крака, а лорд Брисбейн ректора на университета, с мъка успокоил публиката и просълзен казал: - Уважаеми колега, приятелю, тук е Оксфорд- сърцето на науката. Ние всеки ден разглеждаме научни трудове, но това което вие представихте днес е КОСМИЧЕСКО!!! Ние толкова гениалност на куп не сме виждал - почерпен опит от миналото, анализ на настоящето, поглед в бъдещето… накратко казано, вашият труд е просто брилянтен. Но има един проблем, не можем да ви дадем научна степен с това просташко заглавие - „Църцорене на вода от пробита тенджера“
- Мога ли да го сменя?- попитал българина.
- Може, разбира се, но да не се отклонява от темата- отговорил лорда. Нашият помислил три минути и се върнал с новото заглавие
- „Неравномерно изтичане на флуид, от стоманен цилиндричен съд с отвор в основната част“.
Заглавието веднага било прието и българският учен получил научна степен и място на стената на славата в Оксфорд. След него - защитавал Джордж - /Гошко синът на Пеше от Долно Цурене/, но той не се забавил толкова много и след около един час излязъл с научната степен в джоба. Вечерта, по стар български обичай, новите ни оксфордски лауреати седнали в кръчмата да отпразнуват и да се докарат до състояние „тармък“ от уиски и мезета. По едно време, този който защитавал втори, казал:
- Колега, добре, че видях как те разиграват за заглавието на дисертацията, та прибягах и набързо смених и моето, че да не ме занимават с глупости.
- И какво е заглавието, колега?- заинтересувал се първият.
- „Духовната потребност на духовенството от духова музика“- с гордост отговорил колегата.
- Не, бе, кажи работното заглавие.
- Аааа, работното ли? Ами работното беше „За чий хуй му е на калугера цугтромбон“.
Прибират се от зеленчуковата градина Ставри и жена му.
Топло е. Той кара каруцата, а тя седи отзад.
- Ставри, кажи чи ма убичаш ..
- Убичам тъ ...
Мълчание. Магарето, с виснали уши крета по прашния път.
- Ставри,охх... ти нали ма обичаш ?
- Обичам та, нал'ти казах !
Пак мълчание. Магаренцето тегли натоварената с зеленчуци каруца.
Откъм задния край на каруцата се чува стенание и пак :
- Ставриии, кажи, че ма убичаш !
Ставри рязко се обръща :
- Ама, оуу .. я да ставаш от краставиците !
Вчера влязох в магазин за възрастни. Там нито цигари, нито алкохол, нито официални костюми, само едни гумени членове. Труден стана живота на възрастните!