Било в ония времена, когато рокендролът бил още млад, а Варшавският договор пазел съня на мирните граждани. Границите били опасани с два рида бодлива тел, народната милиция била нащрек. Но било лято, дишали се малко по-свободно, по морето било пълно с чужденци и градусите се били разщъкали. Двама представители на тази родна фауна се разбрали, че тази вечер ще "забиват" заедно. Разходили се, седнали в някакво кафене, заприказвали две полякини. Работите потръгнали и както си бил редът, отишли на ресторант, почерпили се, после на бар, където продължили с тези богуугодни дела. Късно през нощта всички се запътили към хотела на нашите герои, където те пазели бутилка коняк, с намерението да продължат с почерпката.
Обаче на единият гларус му дошло в повече и щом помирисал леглото, откъртил безвъзвратно.
На другия ден по обяд, момчетата се събудили със съответстващия свиреп махмурлук, а момичетата си били тръгнали.
Падналият рано в борбата мълчал гузно.
Другият го подбъзиквал:
- Алоуу, спящата красавица, как можа бе, как можа да се натаралюнкаш така...Да изпуснеш такова разкошно гадже, цяла вечер те изяждаше с поглед.
След много значителна пауза продължил:
- Нооо, не се притеснявай, добре че съм аз. Благодарение на мен, българската чест бе защитена.
Първият се опулил невярващо:
- Аре стига бе, само не ми ги пробутвай, че си ги изчуkaл и двете. Та ти беше по-пиян и от мене...
- Нее, не съм ги чуkaл, но поне преди да се строполя в леглото, успях да им кажа, че сме сърби.
Преди време, някъде в Южна Америка в едно градче отишъл мъж, които казал на местните, че ще изкупува маймуни по $10 парчето. Юрнали се местните и изловили де що има маймуна наоколо. Човека изкупил буквално хиляди, и когато маймуните наблизо свършили, хората решили, че не си заслужава да ходят надалеч за $10 и спрели да носят маймуни. Но на човека му трябвали още маймуни. Той им предложил да $20 за парче и хората се хукнали към горите отново.
Скоро обаче и тази цена станала неизгодна. Хората се върнали към заниманията си. Бизнесмена тогава предложил $50 за маймуна, но първо трябвало да свърши някаква работа извън града и след завръщането си щял да започне изкупуването. В негово отсъствие оставил "доверен човек" да се грижи за делата му.
"Довереният човек" обаче отишъл при гражданите и им казал. "Ще ви продам маймуни от вече хванатите, за по $35 парчето, а вие после ще му ги продадете за по $50". Юрнали се хората да купуват, изкупили почти всички маймуни и зачакали бизнесмена да се върне.
Никога повече обаче не видели нито бизнесмена, нито неговия доверен човек!
Вървял из Тибет пътешественик. Вървял той, вървял, и му се досрало. Видял една купчина камъни, застанал зад тях и се изcpaл. И си продължил нататък.
За през нощта си отворил палатката и в съня му се явил тибетски светец. И този светец казал на пътешественика:
- Помниш ли, как днес се изсра зад една купчина камъни?
- Да, - отговорил пътешественикът.
- Това беше моята могила, - казал светецът. - Днес ти се изсра на гроба ми и за наказание ще имаш разстройство точно една седмица! А ако разкажеш на някой за това - то и той ще се мъчи точно една седмица с разстройство!
Така и се случило, пътешественикът цяла седмица дрискал.
А когато се върнал и разказал за това на своите приятели, те също почнали да дрискат точно седмица и нито час повече. Те разказвали тази история на свои познати, които също почвали. Така тази история обикаля света...
И ето днес стигна и до ТЕБ!!!!
По времето на самураите живял един могъщ император, който имал нужда от нов главен самурай. За този престижен пост се появили трима кандидати – японец, китаец и евреин.
- Покажи ми какво можеш – заповядал на японския войн императорът.
Самураят пуснал една муха от кибритена кутийка и с мълниеносен удар на меча разсякъл насекомото на две.
- Браво – похвалил го владетелят.
Втори бил китаецът. Той също пуснал една муха от кибритена кутийка и с два светкавични удара на меча я насякъл на четири парчета.
- Отлично – възхитил се императорът.
Разбрал, че не е в свои води, евреинът решил да опита същия номер и пуснал една муха от кибритена кутийка. Той размахал меча си, като че ли знаел какво прави, но насекомото продължавало да бръмчи из стаята.
- Но мухата не е мъртва – учудил се императорът.
- Може и да не е – отвърнал евреинът, – обаче ако се вгледате внимателно, ще видите, че е обрязана.