Skip to main content
Седи Зайо Байо в гората и пише на лаптоп.
Идва лисицата и пита:
- Зайо Байо, какво правиш?
- Пиша дипломна работа как зайците ядат лисиците.
Лисицата съответно дълбоко се възмущава:
- Зайо, това е поредната ти измишльотина! Какви ги разправяш!
Зайо казва:
- Ела в пещерата и ще ти покажа!
Влизат в пещерата, излиза заекът и продължава да пише.
Идва вълкът.
- Зайо, какво правиш?
- Пиша дипломна работа как зайците ядат вълците.
Вълкът също се ядосва.
- Абе, Зайо, не почна ли да поумняваш и да разбираш как стоят нещата?
Заекът:
- Ела в пещерата и ще се разберем!
Влизат в пещерата, излиза заекът и продължава да пише.
Идва мечката.
- Зайо, какво става?
- Пиша дипломна работа как зайците ядат мечките.
Мечката почва да се пени:
- Зайо, стига си ми разправял глупости! Престани! Омръзна ми от твоите глупости!
И отново влизат в пещерата. Излиза заекът и продължава да пише.
След това действието се пренася в пещерата, където лъвът дооглозгва последните кокали от мечката.
Извод: Не е важна темата на дипломната работа, а кой ти е научният ръководител!
Из дневника на Емел Етем 6,28 сутринта - Нещо гръмна.
Много важно.Да си гърми.
6.40 сутринта – Пак се гърми. Аман бе, човек не може да си поспи!
7.00 сутринта – Гърми и не спира. Досадно. Къде ми е закона, че да си почета докато ми правят прическата и да си подбера тоалета.
7,30 сутринта – Фризьорката ми е притеснена нещо. Били гръмнали 2000 тона... нещо си там. Дреме ми, нали в моя си закон не го пише.
7.40 сутринта – Сергей ми звънна. Нещо му съборило кафето. Пита, знам ли нещо.От къде да знам пък аз.Не знам, естествено.. И фризьорката нищо не знае.Пита ме мене.Лигла.
8.00 сутринта – Някакъв военен ми звъни, Обяснявам му, че съм на фризьор и да не ме безпокои. А, начачалник-щаба бил. Не го знам тоя. Абе, проверих си в закона. Никъде не пише какво да правя. Пише, какво да не правя. Уу... тези обувки не съм си ги носила още.
8.15 сутринта – Сергей настоява да ида да видя защо му подскача кафето още. Да иде и да си види сам. Казах му го, ама го мързяло. Да ида аз, той бил шефът и се нуждаел от очи и уши. Добре де, тръгвам. И Ахмед нещо любопитства, ама и той зает. Е, все аз ли да ходя!?!!?
8.15 сутринта – Отидох, видях, скъсах си чорапогащника. Нещо гори, нещо гърми, не е бедствие, не е авария. Не е природна катастрофа. Не е в моя ресор. В моя закон си пише много ясно, Бедствие е земетресение от 10 по Рихтер нагоре, паднал астероид, всемирен потоп и все такива неща. Бойко! Ти си виновен! Да ти го кажа в очите. Аз да не съм министър на всичко? Що ме разкарвате по никое време? И си скъсах чорапогащника и не можах да видя къде ще почивам през лятото. Досадници такива. Помолих Ахмед да ми прати актуалния списък на нашите фирми, които да се заемат с почистването.
11.00 преди обед – Пресконференции, досадно. Гладна съм...
23.00 преди полунощ – Сергей настоява да ходя по телевизиите и да обяснявам какво пише в закона ми. Неграмотници! Да си го прочетат сами! Какво има да обяснявам. Още ме е яд за чорапогащника!
Младеж кандидатства за работа в частна фирма.
Посреща го шефът:
- Седни, брато, как се казваш?
- Николай.
- Е, Коко, идваш значи, в понеделник по-раншко. Така към обяд. И действаш.
- А какво ще работя? Аз имам две висши образования, работя на компютър, карам кола...
- Ти това го зарежи, важното е в четири да си тука за планьорка. Събираме се в моя кабинет - уиски, водка, коняк, мезета - до сутринта.
- Извинете, но аз не пия.
- Ясно. Тогава в понеделник не идваш. Почваш от вторник и в четири да си на планьорката. Ще се съберем, ще си поприказваме, момчетата ще донесът наркотици, ще се позабавляваме.
- Моля да ме извините, но аз съм спортист.
- Тогава не идвай и във вторник, ще почнеш от сряда. В четири е планьорката, ще докараме мадами, ще си направим групов cekc.
- Не мога. Женен съм. Имам две деца.
- Слушай, Коко, ти да не би да си пeдaл?
- Не, защо?
- Е, тогава не идвай и в четвъртък. Няма да ти хареса.
Ако бизнесът върви зле:
На служителите тържествено се съобщава, че днес ще ги заведат в най-разкошното заведение в цялата област – „Макдоналдс”! Там с широка ръка се поръчва най-свежият хамбургер, най-голямата кока кола и най-пържените картофи! Всичко това се дели поравно на 150 човека и веселбата започва. Стриптизьорки викат от съседния „Макдоналдс” и ги молят да си донесат маси, за да не повреждат мебелите на фирмата. В пликовете има тлъсти бонуси – хамбургер, кока кола и картофки. Повехналата елха в ъгъла е украсена с безполезни, но разноцветни финасови отчети за тримесечията. Плакатът на стената се възмущава: „Ще работим ли или ...?”. Най-добрият работник на годината получава чифт чисти чорапи.
∙ Ако фирмата едва свързва двата края:
Служителите пак ги водят на ресторант, но само да погледат. Пликове с бонуси все още се раздават – но само да ги подържиш за малко. В един от тях има черно кръстче. Пускат ръчно свита цигара между служителите, но без огън – само да я посмучат малко. Стриптизьорките абсолютно категорично отказват да се съблекат – отоплението е изключено и е студено. Гола е само елхата. Плакатът на стената откровено се гаври: „Така ви се пада, мързеливци такива!”. На най-добрия работник на годината му отнемат и последните чорапи.
∙ Фирмата е на ръба на фалита:
Служителите дояждат елхата и някак лошо гледат началството. Началството танцува пред стриптизьорките с надежда да получи като бакшиш от тях храна и някакъв тютюн. Бонуси не дават – икономисват пликчетата. Клончетата на елхата украсяват финансовият директор и главният счетоводител, които са се обесили още предния ден. Дочуват се отделни фрази – нещо за продажба с удряне на чукче по масата, нещо за затвор заради дългове – но не се разбира добре заради изстрелите от другата страна на стената. Плакатът е по делово сдържан и лаконичен: „АААААААААА!”. Най-добрият работник на годината е продаден в робство на фирмата в съседния офис.
∙ Фалит:
Водят служителите в най-хубавия ресторант, гощават ги със стриди, стекове и пури. На масите са елитни стриптизьорки. Всички получават тлъсти бонуси в пликове, най-добрия работник на годината го носят на ръце. Всичко това се случва на фона на тържествена новогодишна елха. На стената виси гигантски плакат: „Благодарим за отличната работа!”. Отдолу има подпис: ”От благодарните конкуренти”.
∙Фирмата бачка на тъмно (сивата икономика) :
Луксозен ресторант , работниците пристигат с Бентлита .Сервитьори и готвачи в снежнобели престилки цяла вечер правят метани с едничката цел да гепят по 500 лева бакшиш на калпак.
Пият се 25 -годишни коняци с хавайски пури, някво шампанско по 1000 лева шишето и от тортата изскача депутат -специално купен за случая !!!!
След това всички отиват задружно да маат кючеци в Дианабад !!!