Мутра решил да става ловджия.
Казали му, че за ловджилък трябва и куче. Почнал да разпитва насам-натам и разбрал, че един човек имал добре обучено куче за ловене на птици. Отишъл при него, да купува кучето. Стопанинът се опъвал в началото, но като му казали 5 000 марки и кандисал.
Взело борчето кучето и заминало. След два дена идва обратно да връща кучето и си иска парите.
- Върни си ми парите! Това куче е дефектно! Не ще да лови пилета.
- Как дефектно! Знаеш ли колко пилци съм изловил с него?
- Не знам! Мисля, че е дефектно, ама щом казваш, че работи, може пък аз ниско, да съм го хвърлял...
Жена отива на гости на родителите на нейния приятел.
Това е първата среща, когато се запознава с тях и е леко изнервена. Всички сядат на масата и започват да вечерят. Жената започнала да се чувства дискомфортно, благодарение на броколите и нейната нервност. "Газова" болка насълзила очите й. Накрая, без всякакъв избор, тя решила да се облекчи и изискано пръцнала.
Не било много силно, но всички на масата чули пукота. Преди обаче да има време да се смути, бащата на нейния приятел погледнал към кучето, което лежало в краката на жената и казал със строг глас:
- Джинджър!
Жената си помислила "Колко хубаво го направи" и на лицето й се появила широка усмивка. Две минути по-късно тя почувствала същата болка в стомаха. Този път тя дори не се поколебала. Било по-звучно и по-дълго. Бащата пак погледнал към кучето и изкрещял:
- По дяволите, Джинджър!
Жената пак се усмихнала и си казала "Да". След две минути й се наложило да пръдне пак. Този път дори не обърнала внимание. Звукът бил като свирката на локомотив. Бащата погледнал кучето с отвращение и изкрещял:
- По дяволите, Джинджър! Махни се от нея, преди да се изсере отгоре ти.
Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем.
В деня, когато трябвало да пристигне бащата донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал:
- Аз изчезвам скъпа, човека ще дойде скоро.
Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба.
- Добро утро, мадам, аз бих искал да...
- Оо, няма нужда да обяснявате, аз ви очаквах. - прекъснала го малко нервно г-жа Иванова.
- Наистина? - озадачил се фотографът.
- Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета.
- Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте.
След минута госпожата попитала, изчервявайки се:
- Ъмм, откъде ще започнем?
- Оставете всичко на мен, госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно можем да се поразхвърляме.
- Ваната? Пода на хола? Нищо чудно, че не сме успели да направим нищо с моя Гошо.
- Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит. Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата.
- Боже мой! Това е много...
- Aхнала г-жа Иванова.
- Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действува прибързано. Аз лесно мога да ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована.
- Зная това. - Tъжно отвърнала госпожата.
- Позволете да ви покажа някои от моите произведения! - казал фотографът, изваждайки албум със снимки на бебета.
- Ето това го направих в рейс на градския транспорт.
- Боже господи! - възкликнала г-жа Иванова, мачкайки носната си кърпичка.
- А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им. - продължил фотографът.
- Било е трудно?
- Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха.
- Борисовата градина!? - разширили се очите на г-жа Иванова от изумление.
- Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката!
Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала:
- Имате предвид, че кучето наистина е искало да загризе вашият ъъъ.. , апарат!?
- Точно така. Е госпожо стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа.
- Триножник!?
- Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него. Мадам?! Мадам?! Боже, какво й стана, тя припадна!