Най-новите вицове, Нови вицове всеки ден

... "Скъпа, вярвам, че ще ме разбереш! Сега, когато ти си вече на 54 години, имам известни нужди, които ти не можеш повече да задоволяваш. Аз съм много щастлив с теб, смятам, че си прекрасна съпруга и искрено се надявам, че няма да реагираш остро, като разбереш, че когато получиш този факс, ще съм в хотел "Confort Inn" с Ванеса, 25 годишната ми секретарка. Но не се безпокой, ще си бъда вкъщи преди полунощ."
Когато мъжът пристига вкъщи, намира бележка върху масата: "Скъпи, получих факса ти и много ти благодаря за проявената загриженост. Възползвам се от случая да ти напомня, че ти също си на 54 години. И да те осведомя, че когато четеш тази бележка, ще съм в хотел "Fiesta" с Мишел, моя треньор по тенис, който, както и секретарката ти, е също на 25 години. Понеже, освен че си преуспял бизнесмен, си завършил още и математика, ще можеш лесно да разбереш, че си приличаме при тези обстоятелства, но ... с една малка разлика: "25 влиза повече пъти в 54, отколкото 54 в 25 ...". Следователно, не ме очаквай по-рано от утре ....
Жената стоеше на опашката в супермаркета след дядо с внуче, чиито шепи бяха пълни с бонбони и други лакомства. Детето не спираше да вика, да нервничи и да се тръшка.
- Спокойно, Евгени, потърпи още малко, ето идва нашият ред… Бъди добро момче. – говореше възрастният човек, опитвайки се да запази самообладание.
Детето продължаваше да буйства, да скача и да привлича вниманието на всички върху себе си, а дядо му отново пусна в действие тихия си глас:
– Всичко е наред, Евгени. След малко ще сме у дома. Потърпи още малко, човече!
Платиха на касата и малкият дявол изхвърча като тапа на шампанско от магазина, втурвайки се към колата, където да разтовари безценните си съкровища.
Дядото отново запази самообладание и с още по-спокоен тон каза:
– Успокой се, Евгени. Приятелче, не се разстройвай! Пет минутки и сме у дома, само се успокой, моля те!
Жената, която ги наблюдаваше остана силно впечатлена. Тя последва дядото с внучето и преди да потеглят, каза на възрастния мъж:
- Със сигурност не е моя работа да ви давам оценка, но вие се държите с внука си невероятно, успяхте да запазите спокойствие и му говорихте уравновесено, тихо и смислено, дори след като той премина всякакви граници на търпението.
После се обърна към момченцето:
– Евгени, ти си истински щастливец с такъв дядо!
Дядото я погледна и широко се усмихна:
- Много благодаря за милите думи, госпожо, но аз съм Евгени, този кретен на задната седалка е Мартин!