Skip to main content
ТИ СИ БЪЛГАРСКИ СТУДЕНТ!
1. Дипломата ти не се признава извън България (Е, за да миеш чинии, диплома не ти трябва)
2. Преподавателите ти четат едни и същи лекции от 1983-та (И въпреки това на места още сричат)
3. Все още нямаш проблем с алкохола (Само с цената му)
4. Ти си гордостта на цялата рода (Което не говори добре за родата ти, извинявай)
5. Живееш в приказен свят (В него, веднага след завършването, студентите почват работа на ръководен пост с 5000 лева заплата и служебна кола)
6. Жилището ти е пълно с хлебарки (И е истинско чудо с какво се хранят, след като ти самият умираш от глад)
7. Празнуваш 8 декември цяла седмица (Но не помниш нищо, защото през повечето време си припаднал от пиене)
8. Половината ти ден преминава в автобус 94 (Другата половина – по спирките в очакване на автобус 94)
9. Записа „вишо“ само за да дойдеш „на Софеата“ (Ето че едва на 18, вече сбъдна кажи-речи всичките си мечти)
10. Водиш гаджето на „мол“ (Само колкото да разгледа и да се снимате с „чилифона“ на ескалатора)
11. Леко се срамуваш от колетите от мама и тате (Макар да си наясно, че без тия буркани отдавна да си умрял от глад)
12. Пишеш „батерий“, „незнам“ и „копувам“ (И „изопщо“ не се срамуваш от това)
13. Не знаеш къде е университетската библиотека (Но знаеш работното време на всички кръчми в радиус 5 километра от учебното заведение)
14. Като излезеш извън Студентски град, понякога се губиш (Добре, че нямаш бърза работа)
15. Колежките ти не са непременно хубави (Уви, противно на мита за българката. Но пък и не са придирчиви, което напълно те устройва)
16. Учиш в Невидимия университет (В смисъл, че не си го виждал, откакто се записа)
17. За 4 месеца бригада в Англия научи повече за живота, отколкото за 4 години в университета (А и спести пари за стар опел)
18. Само загубеняците обядват в стола (Според теб. Къде-къде по-престижно е да се тъпчеш с пица на парче)
19. За някои изпити учиш само една нощ (На останалите просто преписваш)
20. Слушаш чалга (Но ако те питат дали слушаш, бърчиш красиво нос)
21. Нямаш един лев в джоба си ( Един лев! Но имаш две кутии презервативи и двулитров буркан домашна лютивка)
22. В дискотеката поръчваш само безалкохолно (Щото „патрончето“ кротува в чорапа)
23. По принцип си против купуването на изпити (Но твоят случай е специфичен)
Студент бил сгазен от автобус. Свестил се на другият свят. В креслото срещу него седял Сатаната.
– Къде съм?
– В ада си, синко. Но не се страхувай! Тук е по-хубаво, отколкото го описват там, на земята. Я ми кажи, ти докато беше жив, пушеше ли?
Студентът притваря очи.
– Да, пушех.
– Е, значи в Понеделник за теб ще бъде празник. Тук това е ден за пушене. Изборът е огромен, от цигари до лули и пури. Пушим всеки Понеделник до късна нощ. И майната им на астмата и рака – ти вече си умрял! А обичаше ли да пиеш?
Студентът отпуска глава:
– Е… то без това може ли?
– Супер! Тогава се готви за празник всеки Вторник! На този ден пием всичко, от сутринта. Почваме с бира и леки вина, и до вечерта вече сме на шотове Абсент и Текила. Ти нали вече си умрял? Цирозата няма да те споходи. А как беше с наркотиците?
Студентът се изчервил:
– Да, имаше!
– Е, какво, значи ще се веселиш цял ден и в Сряда! Тук това е ден на наркотиците. Имаме от най-леките до хероина и тежката синтетика. Каквото искаш прави и не се бой от предозировка – нали вече си умрял! А с жените как беше?
Студентът се оживява:
– Е, как иначе!
– Ами тогава в Четвъртък ще си поживееш от зори до късна вечер. Тук това е ден за жени. Работата е в това, че в ада жените са 10 пъти повече от мъжете. Ще имаш много голям избор! А за сифилис и спин не си и помисляй – нали вече си умрял! А гeй връзка имал ли си?
Студентът се свива:
– Не, не съм. По жени само си падам.
– Мдааа… Петъка хич няма да ти хареса…
Мъж влиза в аптека с 8-годишния си син и чака на опашка.
Момчето вижда на витрината кутиите с презервативи (пpeзepbatиbиte са в опаковки по 3, 6 и 12 бройки) и пита баща си:
- Тате, тате, какво са това?
- Малко смутен бащата отговаря:
- Това са презервативи моето момче, използват се за безопасен cekc.
- Ясно - след малко взима една кутия от 3 бройки и пита:
- Тате, тези за кого са направени?
- За гимназистите - един за петък, един за събота и един за неделя.
- Аха - отговаря момчето и оставя кутията. След малко взима една кутия от 6 броя и отново пита: - Тате, а тези за кого са направени?
- За студентите - два за петък, два за събота и два за неделя.
- Ясно - възкликва с леко очудване хлапето. Дошъл реда на бащата, той купил каквото трябвало, тъкмо да си ходят и момчето взело една кутийка от 12 презерватива и задърпало баща си за ракава:
- Тате, тате, а тези за кого са направени?
Бащата взел кутията, въздъхнал гледайки я и отговорил:
- Тези моето момче са предназначени за женените мъже - един за Януари, един за Февруари, един за Март...
Моше е студент в Оксфорд.
Явява се на изпит, който трябва да продължи цели шест часа. Но след като изминават първите два, той вдига ръка и квесторът се приближава към него.
- На мен – казва Моше – ми се полагат парче сушено телешко месо и чаша бира. Искам да си ги получа сега.
Квесторът го гледа недоумяващо.
- Правилно ли ви разбрах, че искате парче сушено телешко и чаша бира?
- Да, точно така. Те ми се полагат, така че си ги искам.
- Но защо решихте, че ви се полага такова нещо?
Моше измъква някакъв том с размерите на тухла четворка.
- Това – казва той – е сборник с всички закони на Оксфорд от неговото основаване до сега. Ето вижте тук. Съгласно един закон от 1530 г. на всеки студент, който се явява на изпит, продължаващ повече от четири часа, му се полагат парче сушено телешко и чаша бира. Този закон не е отменен и до ден днешен и е напълно в сила. Затова ви моля да ми донесете полагащото ми се.
Квесторът се опитва да възрази с аргумента, че ще е трудно в момента да изпълни такова желание, а освен това неотдавна е приет закон, с който се забранява алкохола на територията на университета. Но Моше е упорит и държи на своето, а Англия е една правова страна, затова квесторът вика своя началник и накрая, след дълги преговори, се стига до компромис – сандвич и една кока-кола. Моше е страшно доволен, че е прецакал тия тъпи закостенели британци и то със собствените им оръжия. Но след няколко дни получава призовка да се яви пред Университетския съд. Моше е убеден, че всичко ще се размине с малко мъмрене от страна на няколко благообразни старчоци и с едно обещание, че повече няма да прави така. Действителността се оказва друга. Въведен е в огромна зала с безкрайни редици колони, цветни витражи по стъклата и необятна маса, зад която седят стотина професори, ректори, декани плюс разни лордове и перове, възпитаници на Оксфордския университет. Всичките в перуки и тоги и с изражение на инквизитори. Те единодушно изключват Моше от университета и той губи всички свои студентски права на основание на закон от 1415 г., който никой не е отменял и който и до днес е в сила.
За явяване на изпит без меч.