Един човек забогатял.
Решил да пътува в чужбина и си приготвил голяма пачка, защото бил чувал, че на митница е страшно. Пристига сутринта на границата, привиква шефа и казва:
- Можеш ли да събереш момчетата на площадката?
- Мога - казал шефа.
Подредили се митничарите в редичка и нашия човек дал на всички по 200 марки, на шефа 500. Поомекнали митничарите, взели да го тупат по рамото и един го попитал:
- Кажи сега какво изнасяш?
- Нищо не изнасям бе хора, чул съм, че се дава на митничар и ви дадох.
Митничарите се подсмихнали и си казали - ще внася.
На връщане се повтаря същата история, този път обаче митничарите му разкостили колата и верно нищо.
Минало се време. На нашия човек бизнеса му вървял, той често ходел в чужбина и всеки път давал на момчетата по 200, на шефа - 500. Веднъж обаче идва той, подреждат се митничарите и той им връчва по 50 марки.
Притеснен шефа го дръпнал настрана и го пита:
- Какво става бе, човек?
- Ами, бизнеса се скофти, дъщерята се зажени, а и една къща строя - тия направо ми одраха кожата.
- Ти хубаво строиш - казал кисело митничаря - ама защо с наши пари, да ти eбa майката?
В една частна фирма с широк спектър на действие и услуги шефът си назначил млада секретарка.
В първия работен ден той я повикал за да и даде някой указания по повод нейната работа.
- Така, твоята работа ще е ден за ден но има неща които ще правиш всеки ден. Когато сутрин вляза в кабинета си веднага ми носиш кафе. Обичам го топло с много захар. Като стане 9 часа ми носиш второ кафе което да е с по-малко захар. Като стане 10.30 ми казваш: "Шефе, време е за малък cekc". Преди да стане 11.55 ме питаш в кой ресторант ще обядвам и с колко души за да направиш резервацията. След обяд в 14.30 ми носиш малък коняк с горчиво кафе. В 15.30 ми казваш "Шефе, време е за голям cekc". И когато стане 16.30 приключваме деня. Записа ли всичко?
- Записах, шефе, ама това за големия и малкия cekc не го разбрах.
- Не се притеснявай всичко ще ти стане ясно като започнеш утре работата.
На другия ден шефът си влязъл в кабинета и денят започнал да тече както трябва. Донесли му първото кафе, след това второто кафе и когато станало 10.00 секретарката започнала да се притеснява. Почнала да си оправя прическата, грима, лака за нокти, парфюмирала се и когато станало 10.30 надникнала в кабинета и с усмивка казала:
- Шефе, време е за малък cekc.
- Стана ли вече време? А викай сега подчинените един по един, че да им eбa майката. - потъркал ръце шефа.
Всичко минало нормално и на обяд с резервацията и следобед с кафето и когато станало 15.30 секретарката си казала:
"Абе сутринта малкия cekc ми се размина, но сега с големия едва ли..." Пак се приготвила и като станало време се подала на вратата и пак с усмивка казала:
- Шефе, време е за голям cekc.
- Леле трябва да ходя при шефовете. - плеснал се по челото нейният шеф.
По време на кризата преди 1989 г. млад амбициозен управител на магазин събира продавачките и им казва:
- Отсега нататък не искам да чувам думата "няма" към клиентите.
Продавачките като съвестни решили да изпълнят заповедта на шефа.
Управителят решил да провери и тръгнал по щандовете. Спрял пред един е се заслушал в разговора на един клиент и продавачката.
- Добър ден, бих желал да си купя кожени ръкавици?
- Разбира се, - отговорила продавачката - но имаме много видове, на Вас какви Ви трябват, с един пръст или с пет?
- Ами с пет пръста. - учудено отговорил клиентът.
- Ама имаме различни цветове, а това зависи от цвета на сакото, балтона и панталоните. Защо не се облечете и да дойдете да изберем най-подходящите за Вас?
Учудил се клиентът, но решил да направи така. На излизане от магазина видял дибидюс гол мъж с биде под рамото и фаянсова плочка в другата да се спира пред друг щанд и възмутено да казва:
- Добре ето ми бидето, ето цвета на фаянсовите ми плочки, ето и цвета на гъзa ми, а сега да видя какъв цвят тоалетна хартия ще ми продадете.