Припкало си малкото конче безгрижно, обаче не щеш ли - подхлъзнало се на ръба на една пропаст, паднало и се пребило.
Майката кобила се притеснила, че вече става късно, а малкото конче още го няма и тръгнала да го търси, обикаляла дълго из поля и ливади, а накрая стигнала до пропастта. Погледнала надолу и що да види - кончето размазано долу из камънаците. Шокирана и ужасена, безсилна пред трагедията и лишена от смисъл в живота си, тя се засилила и се хвърлила от пропастта, споделяйки същата участ като тази на своето малко. Бащата кон се прибрал, но за своя изненада установил, че нито неговата жена - прекрасната кобила е там, нито малкото му и жизнерадостно конче. Тръгнал да ги търси, препускал бясно из гори и планини и накрая стигнал до пропастта, където с ужас открил, че семейството му лежи мъртво и едва разпознаваемо някъде там долу. Първоначално не можел да повярва, че се случва точно на него, след това го обзела неистова ярост, после отправил молитви към Господ да му върне семейството поне за малко, колкото да се прости с тях, но молитвите му скоро преминали в безкрайно отачяние и депресия, за да се стигне до фазата, в която със спокойствие приел цялата трагедия, след което не му останало нищо друго, освен да се засили и да скочи в пропастта. И тогава отдолу се чул глас:
- Абе, кой 'фърля тез куние ве!
