Вицове за Иванчо и Марийка
При насъпилото положение в България, Иванчо взел та умрял от глад.
Явил се той пред вратите на рая. Сам Господ му отваря.
- Господи, Иванчо съм от България. Мисля, че водих праведен живот та се явявам тука.
- Да Иванчо, за тука си. Влизай.
И тъй като било по обед, Господ го пита:
- Сигурно си гладен, ще хапнеш ли с мен?
- Ами да, защо не.
Отворил Господ една рибена консерва, седнали на един камък и яли.
Докато яли, гледа Иванчо долу в ада, ония ми ти пичове нагъват пържоли, пият вино, музика и мацки, с една дума - купон.
На другия ден на обед, пак същата история.
На третия ден след като нагъвали пак консерви а ония долу печено прасе, Иванчо се осмелил и запитал:
- Господи, извинявай ама каква е тая работа, ние тук уж в рая, пък караме на сухоежбина, а ония долу пируват.
- Иванчо, какво да ти кажа, не си заслужава да готвя само за двама души.
В час по биология се задава въпрос:
- Кажете ми деца, знае ли някой, защо калкана е сплескан?
Всички деца мълчат, само Иванчо вдига ръка.
- Кажи бе, Иванчо.
- Ами госпожо, калкана е сплескан, щото го е eбaл синия кит.
- Марш веднага навън, а утре да дойдеш с баща си! - изгонила го учителката.
Отива на другия ден бащата и учителката го подхваща още от вратата:
- Как може, такова безсрамие, знаете ли какво ми каза вчера вашият син?
- К'во ма?
- Ами аз го питам защо калкана е сплескан, а той ми отговаря: "щото го бил eбaл синия кит"!
- Ами че не е ли така? Ти като знаеш толкова, я ми кажи защо на рака са му изцъклени очите и върви назад?
- Ами не знам.
- Щото е бил там и е гледал, затова.
Скъпи Дядо Коледа, Ти, вероятно, не си свикнал да получаваш писма по това време на годината (14 януари), но бих искал да изясним някои недоразумения между нас.
нас. В началото на миналия месец ти написах писмо, в което помолих за велосипед, ролкови кънки и футболен екип. В течение на цялата година учих като ненормален, имах най-добрите оценки не само в целия клас, а и в цялото училище. Честна дума - никой наоколо не се е държал по-примерно от мен - с родителите, братята ми, съседите, приятелите... Постоянно пазарувах, а два пъти дори помогнах на една старица да премине през пешеходната пътека. Не остана нито една добра постъпка, която да не съм направил... И за чий... интерес ми донесе тая тъпанарска дървена точилка, идиотската цедка и чифт гадни чорапи? За какъв се мислиш, козел нещастен, да ме тормозиш цяла година и накрая да ми стовариш под тъпата елха цяла купчина шибани боклуци. И сякаш нарочно донесе толкова много хубави подаръци на гадния съсед, че той дори не успя да си влезе през вратата с тях. Така че... дори и не си помисляй да се опиташ да си навреш тлъстия зaдниk през моя прозорец! Само да посмееш и ще започна да хвърлям камъни по твоите смешни елени - те ще се разбягат и ще ти се наложи да вървиш пеша по целия си шибaн Северен полюс. И всичко заради това, че не ми подари проклетия велосипед! Върви на майната си, Дядо Коледа! Тази година ще разбереш колко лош мога да бъда, дебел, смрадлив Дядо Коледа!
Завинаги твой, малкият Иванчо!