Skip to main content
Имало едно време една царица, която била ненаситна за cekc – нямало мъж, който да я задоволи напълно. Обявила тя награда от десет торби жълтици за онзи мъж, който успее да я задоволи. Не успее ли обаче, вместо награда, получава десет тояги на гол гръб. Изредили се млади и прави левенти, никой не успявал. Застанал и един дядо на опашката, към 80-годишен. Младите го гледали и му се смеели:
- А бе, дядо! Какво си се наредил и ти тук с младите? Никой от останалите не успява да я задоволи, та ти ли, бе?
Нищо не казал дядото на глас, само се подсмихнал. Та влязъл той при царицата, един час, два часа, пет часа… Накрая излязла царицата изпотена:
- Не мога повече! Дайте му десет торби с жълтици!
Излязъл и дядото, минава покрай опашката, а младите цъкат с език и го питат?
- Брей, бе дядо! Как успя, бе? На твоите години?!
Дядото се подсмихнал леко и отвърнал:
- Па, знае ли човек... къде ще го чукне парализата?
Жената стоеше на опашката в супермаркета след дядо с внуче, чиито шепи бяха пълни с бонбони и други лакомства. Детето не спираше да вика, да нервничи и да се тръшка.
- Спокойно, Евгени, потърпи още малко, ето идва нашият ред… Бъди добро момче. – говореше възрастният човек, опитвайки се да запази самообладание.
Детето продължаваше да буйства, да скача и да привлича вниманието на всички върху себе си, а дядо му отново пусна в действие тихия си глас:
– Всичко е наред, Евгени. След малко ще сме у дома. Потърпи още малко, човече!
Платиха на касата и малкият дявол изхвърча като тапа на шампанско от магазина, втурвайки се към колата, където да разтовари безценните си съкровища.
Дядото отново запази самообладание и с още по-спокоен тон каза:
– Успокой се, Евгени. Приятелче, не се разстройвай! Пет минутки и сме у дома, само се успокой, моля те!
Жената, която ги наблюдаваше остана силно впечатлена. Тя последва дядото с внучето и преди да потеглят, каза на възрастния мъж:
- Със сигурност не е моя работа да ви давам оценка, но вие се държите с внука си невероятно, успяхте да запазите спокойствие и му говорихте уравновесено, тихо и смислено, дори след като той премина всякакви граници на търпението.
После се обърна към момченцето:
– Евгени, ти си истински щастливец с такъв дядо!
Дядото я погледна и широко се усмихна:
- Много благодаря за милите думи, госпожо, но аз съм Евгени, този кретен на задната седалка е Мартин!
Днес бях на погребение на дядото на една приятелка, който е бил члeн на някаква секта. По традиция на тази секта, на погребението присъстваше ясновидка, която трябва да предскаже кой ще е следващия, който ще умре. В края на церемонията, тая вещица се съсредоточи и заяви, че следващия, който ще умре е този, който пръв напусне гробището.
Пети час седим на могилките. Някои играят карти, по-възрастните играят табла, а младежите си чатят в телефоните.
Поръчахме пица и бира.
Помогнах на охраната на гробището, която дойде да ни изгони, да си навият ръкавите, за да не се изцапат с пицата. - много приятни момчета.
Довечера ще правим барбекю с полицаите, които между впрочем са дошли да ни арестуват, но незнайно защо, решиха да останат.
Един полицай се обади на пожарникарите и ги помолил да ни донесат одеяла и сгряващи покрития. Сега си мислим, струва ли си да им обясняваме причината за нашето пребиваване тук или не, отчитайки това, че разносвачите на пица също решиха да останат с нас. Притесняваме се, дали ще има място за всички...
Аз като добър и хрисим човек, ще ви държа в течение на ставащото.
"По случай 80 годишния му юбилей софийска баба подарила на дядото билет да види родния си град. Дядото супер се накефил, че ще може да види родната си къща след толкова години. Пристигнал и гледа къщата си стои, даже орнаментите по фасадата същите, само малко овехтяли, гледа и ореха в двора, натежал от годините, станало му милно, отронил сълза и га се сетил погледнал от другата страна на улицата обущарницата от младостта му, пресякъл и почукал на стъклото: - Има ли някой? Отвътре един старчески глас:
- Имаа, кажете!
- Помня я тая обущарница още отпреди 50 години! Даже веднъж оставих едни обувки, кафяви мокасини... Отвътре се чуло:
- Ааа вярно бе, с червен кант???
- А така! Точно!
- И бяха за подлепване на лявата подметка!
- Да!
- В сряда ще са готови!"
Иванчо се родил с малка пишka. Той растял, а пишkata му все малка. Като станал на 18г. дядо му събрал мъжката част на фамилията.
- Събрал съм ви, да решим какво ще правим с Иванчо. Всички в семейството сме надарени, само неговия - ню ню, не може да ни излага така. За това реших, да вземем по парче от всеки и да му присъдим.
Направили операцията и след няколко дена, роднините дошли на свиждане. С влизането в болничната стая, дядото попитал.
- Как е новата пишka Иванчо?
- Като ,,Икарус" дядо.
- Как като ,,Икарус" бе сине?
- А ми тъй бе дядо. Твоето парче се падна по средата!
Двама приятели се срещат:
- Ти от колко време не си се изповядвал?
- От много, сигурно има 3 години, защо?
- Ще те помоля за една услуга - да отидеш при попа и да се изповядаш, ама да се задържиш така повечко при него - поне час, час и половина, че искам да посетя попадията - нали разбираш?!
- Е щом е за приятел, ще направя услуга...
Отишъл човекът при попа и започнал да се изповядва, един грях, втори грях и така три години назад. Накрая обаче му станало гузно:
- Дядо попе, имам още един последен грях. Един приятел ме помоли, да те задържа така час - час и половина, докато се изповядвам, че имал работа с попадията!
- Чедо, нямаш грях, ама тичай бързо при жена ти, че попадията почина преди година!
Отива Нане в черквата и сяда при дядо поп да се изповяда.
Попът го пита:
- Какви грехове имаш синко?
Нане казва:
- Ами дядо попе, нали знаеш, такива по тънката част.
- С коя съгреши сине?
- Ами не мога да ти кажа, не е кавалерско, нали знаеш.
Дядо поп:
- Да не е с Пена дето живее до чешмата под мегдана?
- Не, нее дядо попе.
- Да не е с Мара, на баира отгоре до връо?
Нане:
- И с нея не е.
- А да не е Станка, долу до реката при казаня?
- И с нея не е. Стига моля те, не ме разпитвай повече.
Дядо поп накрая му опростил греховете и Нане си тръгва. На входа на черквата го среща Вуте и му вика:
- Абре Нане, що чиниш тука?
- Ааа, нищо, дойдох да взема малко адреси.
