Skip to main content
Вицове за банки и банкери
Един ден, една стара дама влиза в Канадската Национална Банка с голяма чанта пълна с пари.
Тя настоява да говори с президента на банката, защото иска да отвори спестовна сметка и твърди, че има много пари.
След доста разговори и спорове един служител завежда старата дама в офиса на президента.
Президентът я пита колко пари иска да внесе.
Тя отговаря 165.000$, докато оставя парите на бюрото му.
Любопитен, той я пита как е успяла да събере толкова много пари.
Старата дама му отговаря, че се обзалага.
Президентът, доста учуден, я пита: “Как по-точно се обзалагате?”
А старата дама отговаря: “Например, обзалагам се с вас, на 25 000$, че тестисите ви са квадратни.”
Президентът започва да се смее и казва че такива облози не могат да бъдат спечелени!
Старата дама отговаря: “Искате ли да се обзаложим тогава?”
“Разбира се”, казва президента “залагам 25.000$, че тестисите ми не са квадратни”.
Старата дама му казва: “ Добре, съгласна съм, но поради това, че сумата е доста голяма, ще дойда да проверя утре в 10:00 часа с моя адвокат като свидетел, ако това няма да ви накара да се почувствате неудобно”.
“Няма проблем” казва президента на Банката.
Същата вечер президентът е много нервен по отношение на облога. Той прекарва доста време пред огледалото оглеждайки тестисите си, обръщайки ги на различни страни, гледайки ги от различни ъгли, само и само да се увери, че проклетите му тестиси, по никакъв начин не могат да бъдат видяни като квадратни и за да е сигурен, че ще спечели облога.
На другия ден точно в 10:00 старата дама и нейният адвокат пристигат в офиса на президента да потвърдят облога.
Президентът потвърждава облога от предишния ден на стойност 25.000$ ако тестисите му са квадратни.
Старата дама моли президента да свали панталоните си, за да могат тя и адвоката и да виждат всичко и той ги сваля.
Тя се приближава и пита дали може да пипне тестисите му или не.
“Разбира се!”, казва президента, защото е честен човек, “тъй като заложената сума е доста голяма, трябва да сте 100 % сигурна”.
И старата дама започва да опипва тестисите му с усмивка...
В този момент президентът вижда, че адвоката на старата дама пребледнява и започва да удря главата си в стената.
Тоя я пита защо адвоката и реагира по този начин.
А тя му отговаря:
“Може би защото се обзаложих с него на 100.000$, че около 10 часа тази сутрин ще държа в ръцете си тестисите на Президента на Националната Банка на Канада!”
Щатският прокурор пледира за жестока присъда над сериен убиец, канибал, банков обирджия, телефонен измамник, фалшификатор на пари, брутален изнасилвач на монахини и монаси, хакер и садист.
- Всичко това е един човек! – завърши прокурорът.
Притиснат до стената, съдията произнесе:
- Тежък момент от съдебната история на щата! Произнасям най-страшната присъда в моята практика. Осъждам Джон Смит на принудително заселване в България!
- По-добре електрически стол! – изрева подсъдимият.
– Съдът е подкупен!
- За обида към съда произнасям втора, вътрешна присъда. Освен заселване в България, да бъде принудително регистриран като едноличен търговец!
- Това е страшно! Не, това е нечовешко! По-добре газова камера! Съдията е българин!
- Аз съм потресен от тази обида! В моя плантаторски род винаги е имало славни каубои, картоиграчи, робовладелци и добри познавачи на уискито. Но българи – никога! Произнасям трета присъда: Освен със заселване и регистрация като едноличен търговец, осъждам Джон Смит да изтегли кредит от българска банка с български лихви!
Подсъдимият се свлече светкавично от страшен гърч. Получи троен инсулт, двустранен инфаркт и спукване на жлъчка едновременно.
Дребничка възрастна госпожа влязла в Чейс Манхатън Банк и попитала дали може да си открие сметка.
- Естествено - казал управителят. - Колко искате да вложите?
- Три милиона долара - отвърнала възрастната госпожа.
Управителят ахнал.
- Това са много пари. По какъв начин ще ги преведете в сметката си?
- В брой. Нося ги в тази торба. Вижте сам, ако искате.
Управителят надзърнал в найлоновата торба, в която имало няколко пачки новички зелени банкноти. Това било твърде необикновено и той решил да осведоми президента на банката, който надлежно поканил възрастната госпожа в кабинета си, за да се заеме лично с въпроса.
Президентът бил самото очарование. Той наредил да донесат чай и бисквити за ценната нова клиентка на банката.
- Ако може да попитам, откъде се сдобихте с тези пари? – полюбопитствал президентът.
- От хазарт - отвърнала възрастната госпожа. Той се изненадал.
- От какъв хазарт?
- А, обзалагам се с хората за всевъзможни неща и обикновено печеля. Например залагам сто хиляди долара, че до утре на обяд taшaциte ви ще станат квадратни. И приемам облог четири към едно. Имате ли да заложите двайсет и пет хиляди долара?
Президентът почти онемял.
- Не е морално да приема парите ви, защото се боя, че няма начин да спечелите този облог.
- Е, щом не искате да приемете облога, започвам да се питам дали тази банка е подходяща за парите ми.
Президентът в никакъв случай не искал да изгуби клиентката си.
- Да не бързаме - казал той. - Добре, приемам облога ви, щом сте абсолютно сигурна.
- Абсолютно - заявила дребничката възрастна госпожа. - И не се бойте за мен. Знам какво върша. До утре в дванайсет без петнайсет.
Същата нощ президентът на банката се будил през час, за да проверява дали taшaциte му са станали квадратни. Всичко в това отношение било наред. В дванайсет без петнайсет на другия ден дребничката възрастна госпожа дошла в банката заедно с адвоката си.
- Адвокатът ми е тук като свидетел - пояснила тя, когато влезли в кабинета на президента.
Точно в дванайсет президентът обявил, че печели облога, но дребничката възрастна госпожа поискала той да си събуе панталона, за да се увери. Банкерът се подчинил. Тя го опипала и заявила, че taшaциte му не са квадратни.
- Предполагам, че печелите облога - казала госпожата и му връчила стоте хиляди долара. В това време адвокатът започнал да си удря главата в стената.
- Какво му става? - попитал президентът на банката.
- Оставете го този нещастник - отвърнала дребничката възрастна госпожа. - Разбирате ли, обзаложих се с него на един милион долара, че до днес на обяд ще съм хванала президента на Чейс Манхатън Банк за taшaциte!
Влиза един в кръчмата, поръчва си сто грама, погалва чашката с ръка, оставя я и вперва в нея очи - час, два.
Един от местните пияници не издържал - отива и хоп изпива му чашата. Нашият го поглежда с широко разтворени очи и казва:
- Какъв е тоя мой късмет бе! Жена ми ме напусна, изгониха ме от работа, откраднаха ми колата, обраха ме, закриха ми сметката в банката, децата ми се отказаха от мен, новата ми квартира се запали и изгоря, откриха ми СПИН... и сега и ти, как можа бе, да ми изпиеш отровата???
Когато попитали Хенри Кисинджър какво означава "дипломация на совалката", той отговорил:
- О, то е нещо съвсем простичко. Например, ако искам да омъжа дъщерята на Рокфелер за някой мужик от глухо руско село, бих постъпил по следния начин... Отивам в глухо руско село, намирам там някой мужик и го питам:
- Искаш ли да се ожениш за американска еврейка?
Той ми отговаря:
- Пфу! За какво ми е? Тук си имаме достатъчно жени.
Аз:
- Да, но тя е дъщеря на милиардер.
Той:
- Охо, това променя нещата! След това отивам в Швейцария, влизам по време на заседание на управителния съвет на някоя банка и питам "Искате ли руски мужик да стане президент на вашата банка?"
Те:
- Пфу! За какво ни е?
Аз:
- Да, обаче той е зет на Рокфелер.
Те:
- Охо, това променя нещата! После се връщам у дома при Рокфелер и го питам "Искаш ли дъщеря ти да се омъжи за руски мужик?"
Той:
- Пфу! Откъде го измисли? В нашия род всички са финансисти.
Аз:
- Именно. Той е президент на швейцарска банка.
Той:
- Охо, това променя нещата! Сузи, дъще моя, ела тук! Чичко Кисинджър ти е намерил годеник - президент на швейцарска банка!
Сузи:
- Пфу! Всички финансисти са или импотентни, или Пeдepactи!
Аз:
- Да, обаче този е груб руски мужик!
Тя:
- Охо, това променя нещата!
Седят двама психолози на един висок мост. Единият казва:
- Ти винаги си твърдял, че си по-добър в професията от мен. Ако успееш да накараш трима души да скочат от моста и да се пребият, признавам те за по-добър.
Другият приел. Огледал внимателно хората наоколо, приближил се до един и му казал:
- Вие сте американец, нали?
Човекът потвърдил.
- А знаете ли, че сте разорен, кредитните Ви карти са блокирани, къщата и колата Ви са конфискувани от банката?
- Че аз защо да живея тогава? - скочил и се пребил.
Психологът се огледал и си избрал втори човек.
- Вие сте французин, нали? А знаете ли, че жена Ви е избягала с най-добрия Ви приятел, а любовницата Ви е напуснала?
- Че аз защо да живея тогава! - скочил и се пребил.
Приближил се до трети:
- Вие сте българин, нали?
- Да.
- А знаете ли, че от този мост е забранено да се скача?