Най-новите вицове, Нови вицове всеки ден

Разговор между две бълхи.
Едната много дебела и здрава , а другата слаба и болнава. Дебелата пита слабата:
- Защо си толкова отслабнала и болна?
- Не питай... Ами живея в мустаците на един диригент и е много проветливо място. Постоянно съм на течение. Пък и няма нищо за ядене. Ами ти как го правиш това - да си толкова добре?
- Направи като мене. Аз живея между краката на една балерина. Много добро място. Сухо, топло, парфюмирано, изобщо няма никакво притеснение.
След седмица двете бълхи пак се срещат и пак е същото положение. Дебелата пак пита слабата бълха:
- Какво става сестрице, нали ти дадох съвет?
- Остави. Послушах съвета ти и тъкмо отидох и бях много изморена и реших да поспя. Заспах.
- И какво?
- Ами как какво - сутринта пак се намерих в мустаците на диригента.
В едно село ще се играе пиеса за живота на хан Крум.
В последния момент артистът, играещ хана се разболял и нямало свободен актьор, който да поеме ролята му. Единствено циганина Хасан, който работел като сценичен работник бил без работа. Решили останалите че той ще играе главната роля, навили го казвайки му че той само ще седи и ще повтаря това което му каже суфльора (за тези, които не знаят- това е подсказвача на сцената, да не си помислите, че е нещо друго).
Вървяла добре пиесата, вървяла добре, но до едно време (сега трябва да стане нещо смешно, иначе това няма да е виц за първо място).
Станало време когато един от подчинените на хана казва:
- Черни облаци са се надвесили над България, ювиги хане!
Стои циганина и чака суфльора да му подскаже, но той мълчи.
- Черни облаци са се надвесили над България, ювиги хане! - повторил героя.
Отново мълчание от страна на Хасан, а суфльора търси ли търси отговора на тази реплика в сценария, но не може да го намери.
Притеснен, за трети път подчиненият решил да опита и потретил:
- Черни облаци са се надвесили над България, ювиги хане! - казал той с повишена интонация (уж така е в сценария).
Вдигнал учудено ръцете си суфльора, а Хасан като размислил казал:
- Голям дъжд ша ни пере!
На един кораб за далечно плаване работел фокусник.
Той знаел няколко фокуса и все тях показвал. Понеже непрекъснато се сменяли пътниците номерата минавали. Капитанът на кораба обаче имал папагал. Той изучил всички номера на фокусника и му правел сечено.
Направи фокусника някакъв фокус и папагала се обади:
- Не, не! Това не е истина. Той извади заека от вътрешния джоб на фрака, банкнотата не е изчезнала той я скри в ръкава си ... и т.н.
На фокусника му писнало от папагала и от това, че му провалял представленията, обаче нищо не можел да направи, нали пилето било на капитана.
Веднъж обаче кораба попаднал на подводни скали, разбил се и потънал. От всички хора оцеляли само фокусника и папагала.
Фокусника се хванал за някакви дъски а папагала долетял и кацнал отгоре.
Плували те така една седмица, през цялото време папагала мълчал и гледал фокусника изпитателно. Накрая на седмицата не издържал и промълвил:
- О'кей! Предавам се! Казвай къде скри кораба?