Един мъж,се прибира от командировка, Както си кара колата,вижда на пътя една мургавелка, да маха на стоп.
„Ако я кача,ще има да бърбори. Ако не я кача,може да ме прокълне”-Помислил си човека.”Ще я взема,пък нека си говори”
Качил я, а тя му казала:
- Бате,златен да си! Давай да ти гледам!
- Няма нужда! Аз миналото си го знам,а бъдещето ще го узная!
- Тогава,ша ти казвам три истини!
- Добре,казвай!
- Първа истина: Луната сфети,ама не грее!Верно ли?
- Верно!
- Козелът ,брадата си не бръсне! Верно ли?
- Верно!
- И твоЙто жИна ходи при сАседа!
- Не може да бъде! Не е верно!
- Ко щеш, вервай, ко щеш нидей!
Прибрал се човекът у дома. Жена му го посрещнала. Приготвила масата. Хапнали,пийнали и той й разказал за мургавелката. Казал й първата истина,а тя:
- Верно ти е казала!
Казал й втората истина.
- Верно ти е казала!
- А третата истина е, че на комшията Пешо, оная му работа била колкото бобено зърно!
- Е това вече, не е вярно! По-голям му е!
