"Знам, че сме най-древната цивилизация на Балканите, в Европа, във Вселената, наясно съм че динозаврите, маймуните, трансформърите и покемоните са произлезли от нас.
Знам, че сме били на три морета, три планети и ставаме мъже на три ракии. Знам, че сме народ който играе в ледени води, ходи по огън, пие вода с уран и яде лютеница с наркотици.
Запознат съм, че сме измислили компютъра, автоматичната скоростна кутия, тройния чушкопек, левия мигач и десния завой.
Знам, че имаме песен в космоса и на Евровизия (за другия поп) фолклор е трудно доказването, защото сърбите и гърците са смляха да ни джамбазят хитовете.
Знам, че след като са изобретили секса ние първи заменяме козата с жена.
Запознат съм, че сме създали кирилицата, глаголицата, шльокавицата (zdr ko pr), телепатията и езика на делфините.
Наясно съм, че разбираме от футбол, политика, варене на ракия, генно инженерство и ядрена физика.
Знам за всички тия патриотични неща, колко велик народ сме и никога не съм спирал да се гордея с това, ама сънародници, айде моля Ви се припомнете си кои сме и спрете да серете в общата маза."
От домоуправетеля
Живеехме в къща с много саксии с цветя на двора.
Преди едно рязко застудяване жената прибра много от тях вътре, за да ги запази. Оказало се, че един малък смок се бил сгушил в едно от цветята. Когато бил внесен вътре и се стоплил, се раздвижил и жената го видяла да пропълзява под дивана. И нададе невероятен писък. Аз, който в това време си взимах душ, изтичах гол в коридора да видя какво става. Тя ми каза, че има змия под дивана. Коленичих гол на пода, за да проверя. В този момент явно дошло кучето и ми завря студения си нос отзад, както правят кучетата. Аз обаче реших, че змията ме ухапала, изкрещях, подхлъзнах се и паднах на пода. Жената помисли, че съм получил удар, извика бърза помощ, покри ме с покривка и ми каза да не мърдам. Докторите нахлуха, не обърнаха внимание на протестите ми и ме понесоха на носилката. Точно тогава смочето реши да се размърда под дивана, един от екипа го видя и изпусна своя край на носилката, което обяснява счупения ми крак. Жената повика на помощ съседа, който се въоръжи с навит вестник и започна да ръчка под дивана. След известно време явно реши, че всичко е наред и каза на жена ми, че змията я няма. Тя с облекчение се тръшна на дивана и смочето, явно покатерило се между възглавниците, се размърдало. Тя, явно го усетила, изкрещя и припадна. Съседът се втурна да й прави изкуствено дишане и точно тогава жена му влезе и го видя с устни върху тези на жена ми. Развика се като Джеки Чан и му нанесе страшен удар с пазарската чанта, от което пък и той припадна. Сега вече и полицията вече беше дошла. Видяха двамата на пода, жена му с окървавена чанта в ръце и рекоха да арестуват всички, но ние обяснихме защо е цялата патардия, заради едно смоче. Те не ни повярваха, но точно тогава смочето реши да докаже истината и изпълзя. Единият от полицаите се стресна, подскочи и се преобърна през прозореца върху кучето, което пък на свой ред се стресна и драсна към улицата, където някакъв явно се опита да го избегне и се натресе в полицейската кола, която взе, че се запали. Викнаха и пожарната, която в бързането си отнесе два стълба и спря тока на целия квартал. Но пък загасиха патрулката. След време ме изписаха от болницата, оправихме прозореца, кучето се върна, полицаите си взеха нова кола. Мина още известно време, с жена ми гледахме телевизия, и по новините казаха, че се очаква рязко застудяване. Жената ме попита дали да не вземе да внесе саксиите вътре. И тогава, господин съдия, я застрелях..
