В зоопарка женската горила се разгонила.
Започнала да троши клетката, да плаши посетителите - страшна работа.
Мениджърът започнал да звъни на колеги, но най-евтината оферта за мъжки била 15000 Евро, а такъв бюджет нямало. Събрал персонала и споделил. Всички се чудели какво да правят, докато не станал Пешо и казал:
- Шефе, що не викнем бай Киро, дето пази слоновете? Той ще я оправи.
- Как така?
- Ми ей така! Той ще оправи всичко дет' има пулс...
- Е, колко пари да му дадем?
- Абе, метни му 500лв., нема проблеми.
Викнали бай Киро при шефа:
- Кире ти си ни последната надежда, требва да оправиш горилата за 500лв.
- Шефе, па нема ядове, ама имам две условия.
- Казвай какви са Кире, всичко ще изпълним...
- Първо, нема да ме карате да я целувам... Второ, ако може да ме зачакате с парите, че ги немам накуп!
В едно ТКЗС закъсали с изпълнението на плана. Отишъл шефът при най-добрия косач - бай Иван и му рекъл:
- Бай Иване, ти си най-печеният тука и най-добре работиш. Дай да ти направя едно измерване, та да видим колко най-много можеш да окосиш и да те дадем за пример на всички, та да работят като тебе и да може да станем и тая година първенци в социалистическото съревнование. Можеш ли да окосиш ей тая, най-голямата ливада до довечера?
- Абе ще се помъча, началник.
Отива шефът вечерта и гледа - ливадата окосена.
- Браво, бай Иване, добра работа си свършил! Ама я виж сега - косенето е много нерационално, щото ти замахваш два пъти - наляво и надясно, а косата коси само на едната страна. За да няма празен ход, предлагам да ти вържем още една коса, обърната на обратно. Така ще косиш и наляво, и надясно и няма да има празен ход и ще дадеш по-добър резултат!
На другия ден му вързали още една коса на обратно и почнал бай Иван да работи.
Вечерта дошъл шефът, погледнал и казал:
- Добре, бай Иване, справил си се! Два пъти повече си окосил! Ама ти губиш време да събираш окосеното с греблото. Я да ти вържем едно гребло на задника и каквото окосиш, ще го събираш веднага и още по-добри постижения ще достигнем!
Вързали му едно гребло на задника и наш бай Иван станал като комбайна – коси наляво и надясно, събира материала с греблото.
Решили да го направят ударник и да го наградят с газов фенер.
На сутринта с колата, отиват на полето, за да му връчат фенера.
Бай Иван като ги видял отдалече и хвърлил косата, развързал греблото и хукнал да бяга.
- Чакай, бай Иване, стой!
Бай Иван тича и не се обръща.
- Стой, бе бай Иване, почакай!
- Ще стоя... че да ми вържете фенера за онази работа и да работя и нощна смяна...
Шеф на фирма решил да провери колко са умни подчинените му.
Отива при секретарката:
- Колко е две по две?
- Искате ли подробен рапорт, или така?
- Давай така!
- Четири!
Отива при компютърния специалист:
- Колко е две по две?
Оня пуснал Excel и след пет минути казва:
- Получава се 4.00 E+0, но не съм сигурен. Ще трябва да питам програмиста, той ще помогне!
Отива при счетоводителя:
- 2х2?
- А, да, сега ще го проверим. Значи според мен е някъде между 3.196... и... да кажем... 5.659. Но по-точен отговор мога да дам след две седмици!
Отива при мениджъра по продажбите:
- 2х2?
- А, колко трябва да бъде?
- Ами аз теб питам!
- Ммм... значи няма да кажете вашата цена!? Добре, да кажем, че е шест! Не, не, почакайте! Вие добре знаете пазара! Мога да ви го дам за 5.25, като на приятел!
Отива при юрисконсулта:
- Колко е две по две?
- Трябва ли да отговоря?
- Да!
- Ами в началото ще кажа 4, но с добра защита може да се получи и 3.
Жените винаги имат високи очаквания.
Днес се навършват четири години, откакто любимата ми се отдаде за пръв път. Искам да я изненадам с тържество. Сутринта изтъргувах една Дачия и сега съм свободен, тя е на работа. Изчистих(счупеното носи късмет), изпрах каквото ми падне(не намерих праха и сложих препарат за нужник – сякаш има разлика), прострях(терасата изглежда, все едно у нас има циганска сватба), обирах паяжина(ще купя нов полилей), измих една чаша(превързах се) и пих бира. Интересно защо, когато леем плоча в къщата на някой приятел или поправям колата, се измъквам без драскотина, а реша ли да помогна в домакинството съм целият в рани. Оправих леглото, но без да разбера, съм заспал връз него. Следобед продължавам. Ще готвя палачинки за вечеря. Поради горчивия ми опит с баницата(ползваме я за дъска да си режем мезета) съм много предпазлив. Осъзнах, че ако си правя салата за ракията, никога няма да се порежа, но тръгна ли да кълцам зеленчуци за нещо друго, кръвта ми ще се лее по плота. Котката Ивелина вижда, че влизам в кухнята и моментално спринтира в най-далечния край на апартамента. В бързината се пребива в някои от мебелите, но макар и натъртена, успешно излиза в нелегалност. Всичко е толкова чисто. Грижливо подреждам продуктите и сечивата. Не мога да ползвам миксера, защото е скрит. Отварям лаптопа на работната маса. Чета рецепти. Струва ми се, че дори произволно избран бобър, ще се справи с палачинките – толкова е лесно. Сипвам нужното количество брашно в голямата купа. Помирисах го да не е развалено... и тогава... кихнах. Целият съм бял, а в края на очите ми се образува тесто. Измивам се. Още брашно. Вода. Прясното мляко пада на бучки, но сигурно такъв му е моделът(някакво здравословно може би). Яйцата чупя на мивката и в шепа пренасям до масата – пода не се цапа много. Има и черупки, но те са полезни при болка от обувки и други болести. Разбърквам. Слагам олиото да се загрее. Пуша, ходя насам-натам, сипвам си една малка... чудя се дали е готово. Това се проверява, като му ливнеш малко вода отгоре... Майкоо... Гейзер – всичко фъщи, а моя милост крещи. В огледалото лицето ми изглежда сварено. Не се отказвам. Първата ми палачинка прилича на голям хляб. Втората е по-добре. Сега ще я обърна във въздуха като кулинарите. Оооопп... метнах и тигана. Същия издрънча в тавана и право върху лаптопа, гледам как последния се пържи. Трудно се предавам – олио, подгряване, гейзер, нова смес, подхвърляне... сега пък я няма. Оглеждам се наляво-надясно, палачинката изчезнала. Проверявам горе... да залепнала е на тавана. Същият вече съвсем на нищо не прилича. Забърквам гипс и майсторски го измазвам. Четвърти последен опит – Бог ми е свидетел – от тук палачинка ще излезе. Много бавно става... и тоя тиган що натежа така... след малко разбрах – объркал съм съдовете и сега пека гипсовата смес – сготвил съм плочка. Ключалката превъртя. Тухлите на вината ме затрупаха. Годеницата ми стоеше пред кухнята, а Ивелина я гледаше като майка спасител. Стълба, разсипано олио, черупки, кално брашно, пържен лаптоп, посуда, бинтове и катастрофа. Нора се промъкна през отломките. Целуна ме с божествените си устни(даже малко език ми пусна) и рече: „Не се безпокой, Кольо, знам, че си искал да ме изненадаш. Отиди да погледаш мач на телевизора, бира ще ти донеса, а аз ще оправя тук. Почини си, нали помниш, че утре идват шефовете ми от Германия и сме канени на вечеря в оня ресторант – най-сетне ще облека красивата бяла рокля „Версаче”, дето ми я прати вуйна от Щатите. Сложила съм я в пералнята, до утре вечер ще изсъхне. Толкова съм щастлива.” Мъжка сълза тупна на пода... сетих се за прането. Казах и че съм свършил тая работа, а на терасата има мишка, та да не излиза. Тази нощ в леглото раздадох всичко от себе си...