Старшина строява ротата и казва:
- Представете си, че над нас лети самолет... Целия от алюмин...
- Алуминий.
- чува се глас от строя.
- Кой се обади?
- пита старшината.
- Редник Петров!
- Редник Петров, две крачки пред строя! Легни, стани, легни, стани, легни, стани... Марш в строя! И така продължавам! На самолета има иедрена бомба... Какво ще направите вие!
- Ще спасяваме старшината.
- чува се отново от строя
- Кой се обади?
- пита пак старшината.
- Редник Петров!
- Редник Петров, две крачки пред строя... Рота! Легни, стани, легни, стани...
Сержантът води при лекаря новобранец.
- Най-странният случай, който съм виждал, докторе. От два дни обикаля казармата и събира хартийки от земята. Всеки път, когато намери някакво листче, го поглежда първо от едната страна, после от другата и крещи: "Не е това!".
Като че ли за да потвърди думите на сержанта, войникът се втурва покрай учудения доктор и започва да рови хартиите по бюрото му, викайки: "Не е това!".
Докторът е озадачен.
- Ела, ела, моето момче - казва той с мек глас.
- С теб нещо не е наред. Не искам да те огорчавам, но смятам, че армията не се нуждае повече от теб.
След малко лекарят дава на войника бележка, че не е годен за военна служба.
Новобранецът я поглежда първо от едната страна, после - и от другата и с радостен вик: "Това е!" изчезва.