Една богата млада жена седнала до беден възрастен мъж в самолета. Тя предупредила стюардесата, когато заела мястото си.
Стюардесата ѝ отговорила вежливо, на което жената се развикала:
- Моля, намерете ми друго място незабавно.
Стюардесата вежливо ѝ повторила:
- Съжалявам, госпожо, но Първа класа е напълно заета.
Богатата жена продължила да вика:
- Аз няма да пътувам до някакъв безполезен скитник. Направете незабавно нещо.
Възрастният мъж я гледал невярващо. Стюардесата кимайки ѝ отговорила:
- Ще говоря с капитана за това, госпожо.
Тя влязла при капитана и му разказала за случката в салона.
Капитана изненадан се замислил. След кратък размисъл развеселено ѝ казал:
- Тази жена е наистина интересна. Никога досега не съм имал такъв проблем. Ето какво ще направиш.
И капитанът обяснил на стюардесата плана си.
Няколко минути по-късно тя се върнала при пътниците.
- Капитанът каза, че може да се използва едно свободно служебно място в първа класа. Той също така се извинява, че е трябвало да пътувате с такъв ужасен човек.
Стюардесата протегнала ръка към бедния възрастен мъж.
- Сър, ще ме последвате ли, ако обичате до Първа класа?
На което в самолетът избухнали аплодисменти.
Жена отива на лекар и казва:
- Докторе, нямам никакви конкретни оплаквания, но все имам чувството, че нещо не ми достига....
Докторът я преглежда, слуша със слушалката и накрая казва:
- Не намирам нищо особено. Бихте ли ми разказали, как протича вашият ден?
- Ами, събуждам се, изпращам мъжа си на работа, сина си в училището и сядам да закусвам. Изяждам един сандвич със салам, един с кашкавал, един с риба тон, един с хайвер, един с пастет... Ама да не си помислите, че преяждам - сандвичите са съвсем мъъъъънички. В 11 часа пия чай с мъъъънички кифлички, еклерчета и пастички... В 13 часа обядвам. Супичка, предястие, още едно предястие, основно, салата със зехтин, салата с пиле...
Докторът:
- Достатъчно, мадам! Вече всичко ми е ясно. Това, което не ви достига е втори заден изход...
Отишъл един човек на пазара, гледал, гледал нищо не си харесал, но видял хубава кошница, купил си я. След малко едно менгеме му хванало окото, купил го да има, мъж без инструменти за къде е. Тъкмо си тръгвал от пазара и видял една гъска, охранена, лъскава, загледал я. Продавачът му казал:
- Купи я, няма да съжаляваш.
- Ами да я купя, ама как да я нося, в едната ръка менгеме, в другата кошница...
- Е много лесно, слагаш менгемето в кошницата и носиш в едната ръка, в другата гъската.
Така и направил, купил гъската. Баш накрая на пазара вижда две кокошки, рекъл си, че за двора му са идеални, но пак няма как да ги носи.
- Спокойно бе, човек - казал продавачът - както си носиш така нещата, сложи по една кокошка под всяка мишница и готово.
Нарамил се нашият човек с всичко и не щеш ли го среща една монахиня, кърши пръсти:
- Господине, господине, в селото ли отивате? Можете ли да ме заведете до къщата на попа?
- Ами да Ви заведа, но ще минем през гората за по-пряко, много ми тежи багажът.
- Амииии, господине, малко се притеснявам, аз каквато съм млада и невинна, влезем ли в тая гора, ако вземете нещо да ме нападнете, да ме изнасилите не дай Боже...- и се кръсти.
- Е как ще те нападна, гледай колко неща нося бе, жена, къде ще дяна всичко, ще ми избягат птиците.
- А, абе аз ви знам вас мъжете, много сте хитри. Ще турите менгемето на земята, на другата страна ще захлупите гъската с кошницата да не бяга.
- Ха, ами кокошките?
- Кокошките аз ще ги държа...
