Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
- Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
- Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула - онази, по която направи жената.
Господ се дърпа:
- Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова...
След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
- Но, Господи, тук има грешка?!
- Е, да де.
Отидохме с жена ми на пазар в Турция. Карам на магистралата към Истанбул и ме спряха за превишена скорост. Катаджията вика:
- Ашколсун бе комшу, в България така ли караш (той откъде да знае нашите пътища), сега да ти фрасна една джеза да видиш?!
Тогава жена ми почна да спори с него, къде на български, къде на турски...
Казах си, сега я втасахме, отдалечих се малко и запалих една цигара. По едно време гледам полицая ми маха да дойда, даде ми документите и каза да тръгвам.
- Комшу, глоба няма ли да има?
- Какво глоба бе ефенди, тебе Аллах те е наказал, карай.