Лежат си лъвът и лъвицата в саваната и изневиделица пристига заека, скача върху главата на лъва, нанася му пет - шест тупаника и хуква да бяга.
Лъвът по никакъв начин не реагирал. Ядосано лъвицата му казва:
- Какъв цар на животните си ти, да позволиш на този пикльо такова нещо!?!
Лъвът с досада отговаря:
- Остави го, малък е, глупав е…
След малко зайо пак пристига, започва да налага Царя на животните и отново побягва. Лъвчо отново не реагира.
На третия път обаче лъвицата не издържала на наглостта на заека и го подгонила. Минали един хълм, после една долина и накрая се оказали пред една тръба. Зайо минал през нея, но лъвизата се заклещила. Тогава зайо минал зад нея и я оправил по всички възможни начини.
След малко лъвицата пристигнала оклюмана, унизена, полегнала кротко до лъва и не обелвала дума. След известно време лъвчо погледнал натъжената си половинка и промълвил:
- На тръбата ли та закара мръсника…
Младеж разглежда в зоомагазин и забелязва папагал, седнал на клонка.
Папагалът нямал нито стъпала, нито крака. Замислил се на глас „Ех, много ми е интересно какво му се е случило на папагала?”
Папагалът казал „Такъв съм роден. Аз съм дефектен папагал.”
„Невероятно“, отговаря младежа. „Ти всъщност ме разбра и ми отговори!“
„Разбрах всяка думичка“, казал папагалът. „Аз съм високо интелигентна и извънредно образована птица.“
„Хайде бе..“, казал младежът, „Тогава ми отговори на това – как се държиш на клонката като нямаш крака?“
„Виж сега“, почнал папагалът, „това е малко неприятно, но щом питаш, омотавам си оная работа около пръчката и се държа като с кука. Не можеш да видиш заради перушината.“
„Ииии!“, въодушевил се младежът. „Ама ти наистина можеш да разбираш и да говориш български, нали?!“
„Всъщност, говоря и български, и албански, и английски, и испански и мога да разговарям компетентно по почти всяка тема: политика, религия, спорт, физика, философия. Особено разбирам от орнитология. Трябва да ме купиш. Бих ти бил отличен компаньон.“
Младежа погледнал на етикета, че папагалът струва 1000 лева. „Извинявай, ама наистина не могам да си позволя толкова.“
„Пссссст“, казва папагалът, „Аз съм дефектен, и никой не ме иска защото нямам крака. Вероятно можеш да ме вземеш и за сто; само се спазари с продавача!“
Младежът предложил стотачка и взел папагала.
Седмиците минавали. Папагалът бил сензационален, интересен, с отлично чувство за хумор, отличен другар, разбирал всичко, съчувствал и разбирал същината на нещата. Младежът бил въодушевен. Един ден, се прибира вкъщи от работа, а папагалът вика:
„Пссссссст“, и го привиква към себе си махайки с едното крило.
„Не знам дали да ти кажа, ама се касае за жена ти и пощальона.“
„Какво говориш?“, пита младежът.
„Когато пощальонът мина днес, жена ти го посрещна на вратата с прозрачна черна нощница.“
„МОЛЯ??“, вбесено пита младежа.
„Какво се случи след това?“
„Ами, пощальонът влезе, вдигна и нощницата и започна да я милва по цялото тяло“, описва папагалът.
„О, НЕ!“, извикал младежа. „И тя му позволи?“
„Да. След това той продължи да я съблича, клекна на колена и почна да я целува по цялото тяло...“
Младежът вече подлуден, пита, „ПОСЛЕ КАКВО СЕ СЛУЧИ?“
„Убий ме ако знам. Стана ми и паднах от клонката!“
Вървял си един ден вълкът през гората и срещнал заека - целия окървавен, едвам ходи.
- К'во ти е бе, заек?
- 3aeби, не е за разправяне...
- Кажи бе, к'во стана? Би ли те някой?
- Никой не ме е бил... Баба Меца ме използва като дамска превръзка...
Минало се време, заекът почти забравил за тежкия спомен и разхождайки се из гората, срещнал вълкът - целия одрипан, кървав, влачейки се по земята.
- Леле, Кумчо Вълчо, к'во ти е бе? Кой те би?
- Никой не ме е бил, и мене баба Меца ме използва като дамска превръзка....
Минали няколко седмици, вече и Кумчо Вълчо забравил за случая...
Двамата със заекът се разхождали из гората, докато не срещнали орела - целия окървавен, влачещ се само с помощта на клюна си.
- А бе орел, к'во ти е...
- А, бе... koпeлeta, вие ли казахте на баба Меца, че превръзките с крилца са най-добри?!
Добрата Ламя Спаска решила да стане лоша, да си пооправи малко репутацията.
Тръгнала из гората и срещнала Кума Лиса:
- Лисо, довечера ела в моята пещера. Ще те ям. Въпроси имаш ли?
- Не! – промълвила отчаяната от живота Лиса.
Продължила си по пътя Ламята Спаска, срещнала Кумчо Вълчо:
- Ей, сив, довечера те чакам в пещерата. Ще те ям. Въпроси?
- Ммм, не, нямам! – изхлипал през сълзи Вълчо.
Не след дълго видяла Зайо Байо. Весел, доволен от живота, подскача по полянката...
- Зайо, идваш довечера при мен в пещерата. Ще те ям. Нещо да питаш?
- Даа! – весело се ококорил той.
- Казвай веднага!
- Може ли да не дойда?
- Може.
Разхожда се един селянин из пазара и гледа един човечец видимо недоспал стои и продава за 1 лев един едър и хубав петел.
Любопитството в него наделяло и решил да провери защо е толкова ниска цената.
- Абе, човек, какво му е на този петел, че го продаваш само за левче? Да не би да е болен нещо?
- Е няма такова нещо. Сам го виждаш здрав, прав нищо си му няма на животното!
- Е хубаво ама... да не би да не може да кукурига?
- Е как да не може... Целия пазар оглася катоо "запее".
- Хмм... Значи сигурно не може да задоволи кокошките а?
- Ха Ха... ти луд ли си бе? Като погледне кокошките с един странен поглед и като ги почне, не се спира докато не ги изчука всичките. След това почва пуйките, патките, кучето, котката, даже онзи ден и магарето опъна...!
- Добре, защо тогава го продаваш толкова евтино?
- Абе как да ти кажа. От два дена ме гледа някак си странно...
Не можал да продаде човека петела, върнал го на село... и един ден лошите предчуствия му се сбъднали... петела му "скочил"... Взел сопата селянина, бой, бой, докато престанал да мърда... Изхвърлил го на селското бунище, ама след ден-два му дожаляло, отишъл да види какво става... Гледа петела лежи на една страна и не мърда, рекъл да го подритне, а петела изсъскал:
"Бегай бе, бегай че ми плашиш орлите"...
Седял си заека на брега на реката и пушел трева. Минал бобърът.
- Какво правиш, Зайо?
- Пуша тревица. Искаш ли да опиташ?
- Какво е това? Никога не съм пушил...
- Пробвай - дърпаш здраво, гмуркаш се в реката, изплуваш на отсрещния бряг и издишаш...
Дръпнал си бобъра, гмурнал се, преплувал реката, изплувал на отсрещния бряг, издишал и се размазал. Видял го хипопотама.
- Бобъре, к`во ста`а бе?
- Заека ме учи да пуша трева, ходи да си дръпнеш от неговата цигара, много е яко!!!
Гмурнал се хипопотама, преплувал реката и изплувал пред заека. А заекът като го видял, подскочил, очите му станали на палачинки и почнал да вика:
- Издишай бе, бобър, издишай бе!!!
