Многоезични вицове

Седи Блажо в купето на влака, а срещу него красива палавница с къса поличка.
Блажо не спира да я зяпа. Девойката видяла, че Блажо не откъсва поглед от нея, леко си разтворила краката и рекла:
– Допада ли ти?
– Нормално! - отговорил Блажо.
– А искаш ли да ти намигне? - леко разтворила крака и му намигнала с baгинata.
Блажо в делириум, не вярва на очите си.
– Искаш ли да ти изпрати целувка? - и пак повторила номера.
Блажо само дето не изпаднал в несвяст.
– Седнете до мен! - рекла девойката.
Блажо станал и седнал до нея.
– Искаш ли да поставиш два пръста в нея?
Блажо:
– Не думай! Искаш да ми кажеш, че може и да свирне?!
Дребничка възрастна госпожа влязла в Чейс Манхатън Банк и попитала дали може да си открие сметка.
- Естествено - казал управителят. - Колко искате да вложите?
- Три милиона долара - отвърнала възрастната госпожа.
Управителят ахнал.
- Това са много пари. По какъв начин ще ги преведете в сметката си?
- В брой. Нося ги в тази торба. Вижте сам, ако искате.
Управителят надзърнал в найлоновата торба, в която имало няколко пачки новички зелени банкноти. Това било твърде необикновено и той решил да осведоми президента на банката, който надлежно поканил възрастната госпожа в кабинета си, за да се заеме лично с въпроса.
Президентът бил самото очарование. Той наредил да донесат чай и бисквити за ценната нова клиентка на банката.
- Ако може да попитам, откъде се сдобихте с тези пари? – полюбопитствал президентът.
- От хазарт - отвърнала възрастната госпожа. Той се изненадал.
- От какъв хазарт?
- А, обзалагам се с хората за всевъзможни неща и обикновено печеля. Например залагам сто хиляди долара, че до утре на обяд taшaциte ви ще станат квадратни. И приемам облог четири към едно. Имате ли да заложите двайсет и пет хиляди долара?
Президентът почти онемял.
- Не е морално да приема парите ви, защото се боя, че няма начин да спечелите този облог.
- Е, щом не искате да приемете облога, започвам да се питам дали тази банка е подходяща за парите ми.
Президентът в никакъв случай не искал да изгуби клиентката си.
- Да не бързаме - казал той. - Добре, приемам облога ви, щом сте абсолютно сигурна.
- Абсолютно - заявила дребничката възрастна госпожа. - И не се бойте за мен. Знам какво върша. До утре в дванайсет без петнайсет.
Същата нощ президентът на банката се будил през час, за да проверява дали taшaциte му са станали квадратни. Всичко в това отношение било наред. В дванайсет без петнайсет на другия ден дребничката възрастна госпожа дошла в банката заедно с адвоката си.
- Адвокатът ми е тук като свидетел - пояснила тя, когато влезли в кабинета на президента.
Точно в дванайсет президентът обявил, че печели облога, но дребничката възрастна госпожа поискала той да си събуе панталона, за да се увери. Банкерът се подчинил. Тя го опипала и заявила, че taшaциte му не са квадратни.
- Предполагам, че печелите облога - казала госпожата и му връчила стоте хиляди долара. В това време адвокатът започнал да си удря главата в стената.
- Какво му става? - попитал президентът на банката.
- Оставете го този нещастник - отвърнала дребничката възрастна госпожа. - Разбирате ли, обзаложих се с него на един милион долара, че до днес на обяд ще съм хванала президента на Чейс Манхатън Банк за taшaциte!
В бар седи страхотна мадама и си пие питието.
Влиза убийствено красив мъж, в перфектна форма, стилна риза небрежно разкопчана, страхотен релеф на мускулатурата, маркови дрехи, подрънква ключове на Ферари, оглежда се с поглед на хищник и се приближава към мадамата така както само мъж мечта може да се приближи. Навежда се и й продумва:
- Ще направя през уикенда за 50 лв. всичко изbpateнo, всичко което пожелаеш от мен, ще бъда твой роб, но само ако успееш да ми го обясниш с три думи.
Жената без да се замисля си бърка в чантата, вади портмоне от алигаторска кожа, набутва в ръката на мъжа 50 лв. и визитка, поглежда го блажено право в очите и с абсолютно равен глас казва:
- БОЯДИСАЙ МИ КЪЩАТА.