След смъртта им Бай Ганьо и един американец попаднали в Ада. Посрещнал ги Дяволът на вратата и им казва:
- Имате право на избор. В кой Ад искате да отидете. В българския или в американския?
- Ами каква е разликата?
- В американския Ад трябва всеки ден да изяждате по една кофа с л@йна, а в българския по две.
Американецът естествено, без да се замисля, избрал американския Ад.
Бай Ганьо се замислил малко и казал:
- Аз съм българин. Патриот. Обичам наште планини зелени. Цял живот живея в България. За какво сега да се променям? Избирам българския Ад.
След един месец се срещат Бай Ганьо и американеца. Решили да споделят впечатления.
- Е, как е у вас – пита Бай Ганьо?
- Прекрасно – казал американецът! - Изяждам сутрин една кофа с л@йна и целия ден съм свободен. А у вас как е?
- Ами, какво да ти кажа. При нас е както обикновено. Българска му работа. Вечно неуредици и неразбории. Или л@йната забравят да ги доставят. Или като дойдат, не са достатъчно и не стигат за всички. За мене все не стигат.
На богат американец му останало само едно желание в живота - лично да се срещне с папата - и бил готов да чака в Рим, докато го изпълни.
Седмица след седмица висял с тълпите на площад „Свети Петър", но така и не успял да се приближи.
Той се оплакал от лошия си късмет на английски турист, който предложил да му продаде билета си за градинско парти, което папата давал на другия ден във Ватикана. Американецът с радост платил сто лири, но забелязал, че поканата изисквала официално облекло. Затова отишъл при скъп италиански шивач и си поръчал фрак.
На другия ден американецът отишъл във Ватикана, облечен във фрак и цилиндър, наредил се на опашката от гости и зачакал папата да се появи. Гостите били строени в две редици една срещу друга, така че папата да мине покрай едната и после да се върне покрай другата. Когато светият отец най-после се появил, всички учтиво заръкопляскали. Американецът с надежда зачакал, докато папата минал покрай първата редица, но за всеобщо съжаление не заговорил никого. Вместо това само помахал с ръка, когато минал край американеца.
Последен в редицата стоял скитник, който изглеждал абсолютно нелепо в своите дрипи. Но за всеобща изненада папата спрял пред него, поставил ръце на раменете на клетника и прошепнал нещо в ухото му.
Американецът напрегнал ума си. Било ясно, че папата ще разговаря само с някой просяк, човек, който се нуждае от утеха, затова отишъл при скитника и го убедил да си разменят дрехите. Облечен в дрипи и скъсана шапка, той се втурнал към края на втората редица, покрай която вече минавал светият отец. Папата пак не разговарял с никого, докато стигнал до дрипльото в края на редицата. Американецът едва скрил вълнението си, когато Негово светейшество спрял и го погледнал. После папата поставил ръце на раменете му и прошепнал в ухото му:
- Нали преди малко ти казах да се разкараш!

Американец, французин, руснак и българин се спасили след корабокрушение, но на острова попаднали в плен на людоедско племе.
Вождът заповядал на поданиците си да запалят огън и да сложат казан с вода за курбан. Попитал американеца:
– Какво е последното ти желание?
– Една чаша бърбън.
Дали му, изпил я на един дъх, след което го одрали, а вождът заповядал:
– Направете ми там-там от кожата му. После попитал французина за последното му желание, оня поискал чаша шампанско, изпил я, одрали го, а вождът заповядал да му направят тарамбука. Руснакът пък поискал половинка водка, изпил я, одрали го, а вождът заповядал да му направят барабан. И накрая вождът попитал българина:
– Ти какво искаш да пиеш? Може би литър ракия?“.
– Не дайте ми едно шило!
Крайно озадачени, людоедите все пак изпълнили последното му желание, а нашият започнал да дупчи кожата си и злорадо завикал:
– Ха да видим сега как ще си направите тъпан, вашта кожа човекоядска!
Бай Ганьо, американецът и французинът пътували със самолет. Американецът си подал ръката от самолета и казал:
- В Америка сме.
- Как разбра? - попитали другите.
- Напипах статуята на свободата. След малко и французинът си подал ръката и казал:
- Във Франция сме.
- Как разбра?
- Напипах Айфеловата кула - отговорил той. Накрая и Бай Ганьо си подал неговата и казал:
- В България сме. Учудени другите двама попитали как е разбрал.
- Откраднаха ми часовника - отговорил той.