Индианец отишъл в банката и поискал заем от 500 долара.
- За какво ще използваш сумата? - попитал банковият служител.
- Ще ходя до града и ще продавам украшенията, които правя.
- А имаш ли нещо за обезпечение на заема?
- Не знам какво е "обезпечение".
- Ами обезпечение е някаква ценна вещ, която може да покрие размера на заема. Нещо като залог.
- Аха, залог! Не, нямам.
- Имаш ли автомобил? - отново попитал служителят.
- Имам - малък камион от 1949 г.
- Не върши работа - отвърнал служителят. - А имаш ли животни?
- Имам кон.
- На колко години е?
- Не знам. А и зъбите му изпопадаха, та не може вече да се определи.
Накрая все пак му отпуснали заема срещу коня и камиона. Той взел 500-те долара и си тръгнал. Отишъл на пазара в града с влака. След няколко седмици отново дошъл в банката, извадил пачка долари, отброил толкова, колкото било необходимо и върнал заема на банката, а другите пари скрил в пазвата си.
- Какво смяташ да правиш с останалата сума? - се поинтересувал банковият служител.
- Ще си ги държа във вигвама.
- Можеш да ги оставиш на депозит в нашата банка.
- Не знам какво е "депозит" - отвърнал индианецът.
- Ами ти даваш парите си на банката, тя се грижи за тях, а когато ти потрябват, можеш да си вземеш.
Старият индианец вперил пронизващ поглед в банковия служител и попитал:
- А банката какво ще ми даде в залог?

Красива блондинка от Ню Йорк кара през пуст район в Тексас, когато изненадващо горивото й свършило. Покрай нея минал индианец на кон и я питал дали иска да я закара до следващото село. Блондинката се съгласила и се качила на гърба на коня зад индианеца. Пътуването минало добре, с изключение на факта, че на всеки пет минути индианецът се задъхвал здраво и издавал силен писък. Когато пристигнали в селото, индиецът оставил жената на бензиностанция, извикал още веднъж силно и потеглил.
- Какво се е случило с този индианец, че е толкова развълнуван? – попитал бензиностанждията.
- Нищо, всичко беше нормално, возих се зад него, държейки се за дръжката на седлото.
- Госпожо, индианците яздят без седло.
Разказват, че индианците от племето Дакота имали предавана от поколения на поколения, следната мъдрост:
„Когато забележиш, че яздиш умрял кон, най-добрата стратегия е да слезеш от него!“
Разбира се други, отчитайки характерните си национални особености, социално-икономически характеристики и многовековните си славни традиции, предприемат по-напредничави стратегии, като например:
1. Снабдяват се с по-як камшик
2. Сменят ездача
3. Казват, че винаги са яздили този кон
4. Назначават работна група да проучи коня
5. Правят сравнителен анализ на различни умрели коне
6. Посещават други места, за да видят как там яздят умрели коне
7. Снижават стандартите по езда, за да направят възможно язденето на умрял кон
8. Променят критериите за класифициране на един кон като „мъртъв“
9. Чрез теорията за реинкарнация и кръговрат на духа и материята обявяват смъртта за форма на живот, с което научно доказват, че конят всъщност не е умирал
10. Сертифицират мъртвия кон като „Жив, но с ограничени възможности“
11. Обръщат се към международна организация, която да потвърди сертификацията
12. Наемат консултанти от чужбина, които можели да яздят умрели коне
13. Впрягат заедно няколко умрели коня, за да увеличат скоростта
14. Осигуряват допълнително финансиране и включват обучителен модул за да увеличат производителността на умрелия кон
15. Провеждат изследване на продуктивността за да определят дали чрез по-леки ездачи не биха подобрили производителността на умрелия кон
16. Декларират, че тъй като умрелият кон не изисква храна, с по-малките си оперативни разходи той има далеч по-лесна издръжка, като по този начин допринася значително повече за изпълнението на мисията на организацията, отколкото някои от живите коне
17. Обясняват, че никой кон не може да е толкова умрял, че да не може повече да бъде язден.
18. Проучват пазара за да проверят има ли по-добри и по-евтини умрели коне.
19. Обясняват, че техният кон е по-добре, по-бързо и по-евтино умрял, отколкото други коне.
20. Създават група по качеството, която да намери приложение на умрелия кон.
21. Откриват независимо разходно перо за умрели коне.
22. Увеличават сферата на отговорност на умрелия кон.
23. Развиват мотивационни програми за умрели коне.
24. Преструктурират, за да прехвърлят умрелия кон в друга структура.
25. Зачисляват умрелия кон в специален щат.
26. Изпращат умрелия кон на курс за преквалификация и/или курс по английски.
27. Пренаписват стандартните оперативни процедури, изискванията и критериите за производителността на всички коне.
28. Обличане – намятане на одеяло върху умрелия кон с надежда да се затопли и раздвижи.
29. Даване на двойна доза зоб на умрелия кон, очаквайки той да се върне към живот.
30. И двата ресурса – и облеклото, и храната – се отнемат съответно от гърба и от устата на останалите, все още живи коне, като им се обяснява важната роля на умрелия кон и нуждата от конска взаимопомощ, с което се създава и работно място „пропагандист-агитатор в конюшня“.
31. Преобличане/преоборудване на умрелия кон с ново, по-удобно седло и нови подкови.
32. Преосмисляне и понижаване важността на коня в процеса на ездата: провъзгласяване на магаретата за коне и бодро продължаване по същия път до достигане на етапа „езда на умряло магаре“ – с прилагане на същия метод няма как да се постигне различен резултат. В този момент – обявяване на пълната и тотална маловажност на магаретата, при което се пристъпва към само-обяздване и продължаване на ездата до достигане на пълна победа над злите външни и вътрешни врагове …
33. Същевременно обявяват всеки, който твърди че конят е мъртъв, за:
a. Необразован;
b. Неспособен да анализира фактите;
c. Обиждащ традициите за езда на умрели коне;
d. Млад и неопитен;
e. Стар и изкуфял;
f. Ненадежден в мнението си поради съмнително минало;
g. Твърде дебел / слаб / висок / нисък или с неправилен цвят на очите;
h. Лошо облечен;
i. Враг на Рóдината;
j. Душевно болен;
k. Или произволна комбинация от горните подходи.

Стъмва се. Кравите са приклещени в един каньон и каубоите се готвят за нощта. Вечерята е изядена, постелите са опънати и огъня догаря. Джими Железните орехи Томпсън почистваше револвера си Колт 44.
С бавни, някои биха казали еротични, движения прокарваше протривката в цевта. Погледът му беше разфокусиран. Уж гледаше револвера, но сякаш виждаше на хиляди мили и няколко години по далеч.
- Странно, спомних си след като закарахме онова голямо стадо до Мексико преди три години, след това се върнахме през Сейнт Луис и от там с кораб по Мисисипи. Две седмици не излязох от бардака на Голямата Бети. Всичките и момичета избягаха. Накрая и голямата Бети се предаде и ми върна половината пари за да си тръгна...
Мортимър Езичника Томпсън точеше ножа си с бавни, сладострастни движения. Ножовете бяха негова страст. Както и някои други работи за които не би могъл да говори пред старата си майчица. Плю върху камъка и продължи да прокарва острието по него. На пламъците на огъня ножа проблясваше като дълъг език...
- Спомням си когато ме оставихте в Сан Анджело, когато си счупих крака. Жените полудяха, а мъжете започнаха да ми създават проблеми. След третия дуел се наложи да бягам от там - бяха се организирали и искаха де ме линчуват.
Старият Джо Олдрич се усмихваше под мустак, пуфкаше лулата от царевичен кочан и кротко разбъркваше огъня с оная си работа. Ех момчета, момчета...