Отишъл един човек на пазара, гледал, гледал нищо не си харесал, но видял хубава кошница, купил си я. След малко едно менгеме му хванало окото, купил го да има, мъж без инструменти за къде е. Тъкмо си тръгвал от пазара и видял една гъска, охранена, лъскава, загледал я. Продавачът му казал:
- Купи я, няма да съжаляваш.
- Ами да я купя, ама как да я нося, в едната ръка менгеме, в другата кошница...
- Е много лесно, слагаш менгемето в кошницата и носиш в едната ръка, в другата гъската.
Така и направил, купил гъската. Баш накрая на пазара вижда две кокошки, рекъл си, че за двора му са идеални, но пак няма как да ги носи.
- Спокойно бе, човек - казал продавачът - както си носиш така нещата, сложи по една кокошка под всяка мишница и готово.
Нарамил се нашият човек с всичко и не щеш ли го среща една монахиня, кърши пръсти:
- Господине, господине, в селото ли отивате? Можете ли да ме заведете до къщата на попа?
- Ами да Ви заведа, но ще минем през гората за по-пряко, много ми тежи багажът.
- Амииии, господине, малко се притеснявам, аз каквато съм млада и невинна, влезем ли в тая гора, ако вземете нещо да ме нападнете, да ме изнасилите не дай Боже...- и се кръсти.
- Е как ще те нападна, гледай колко неща нося бе, жена, къде ще дяна всичко, ще ми избягат птиците.
- А, абе аз ви знам вас мъжете, много сте хитри. Ще турите менгемето на земята, на другата страна ще захлупите гъската с кошницата да не бяга.
- Ха, ами кокошките?
- Кокошките аз ще ги държа...
Дедо Цеко и баба Пена си живе’а у едно забутано селце некъде по Витошките баири — толко забутано, че и козите го забравя’а. Немаа ни дюкян, ни черква, ни кьорава душа по пътищата, ама си имаа радио — едно червено "Веф-че", дето още работеше, макар и да му требаше бой отвреме-навреме.
И двамата беха минáли девеесе’те, ама се държеа – яко като корен на слива. Най-големата им радост беше у неделя, кога включваа радиото и слушаа службата, дето я водеше попа от околността — отец Спиридон.
Та у една такава неделя, попо се разпали по радиото и вика:
- Еее, народе! Сложете едната си ръка на радиото, а другата – там, дето ви боли, че Господ ш’ва изцери!
Баба Пена тутакси послушà – тури едната си ръка на радиото, а другата я сложи на гърдите, дека сърцето ѝ думкаше от сто години.
А дедо Цеко... тури и он ръка на радиото, а другата... я остави у скута си, така да се каже, без да мисли много...
Баба Пена го изгледа, поклати глава, въздъхна и му рече:
- Цеко бе, попо говори за ИЗЦЕРЕНИЕ, не за ВЪЗКРЕСЕНИЕ НА УМРЕЛО!
