Двама араби пътували със самолет към Ню Йорк. Преди излитането на борда се качил евреин и седнал до арабите. Свалил си обувките и си размърдал пръстите на краката. По едно време единият арабин казал:

- Искам кока-кола!
А евреинът скочил:
- Няма проблеми, аз ще ви донеса.
Докато го нямало, арабинът плюл в обувката му. Когато евреинът се върнал, вторият арабин се обадил:
- Аз също искам кола!
Евреинът отново скочил и докато го нямало, вторият арабин плюл в другата му обувка.
Когато самолетът кацнал, евреинът си обул обувките и веднага разбрал каква е работата.
- Колко ще продължава това? - обърнал се той към тях.
- Тази вражда, тази ненавист... Колко дълго ще си плюем в обувките и ще си пикаем в кока-колата?

Новоназначената учителка започва първия си урок с думите:

- Деца, запомнете: Бог няма! Може спокойно да сочите със среден пръст небето.
Всички деца весело показват среден пръст към небето. Само Мойша си седи тихо на последния чин и не показва нищо.
- Мойша, а ти защо не показваш среден пръст? Нали ви казах, че Бог няма!
- Щом няма Бог, на кого да показвам среден пръст? А ако има, защо да си развалям отношенията с него?

- Отче има ли бог?

- Един господ знае.

В претъпкан автобус.

- Господине, вече три спирки ми се натискате!
- Ами какво да направя?!
- Ами направете нещо!

- Господин майор, вашата заповед е изпълнена!

- Но аз нищо не съм заповядвал...
- А аз нищо не съм правил!

Ако имаш въображаем приятел, значи си луд.

Ако група хора имат въображаем приятел, това вече е религия

- Вие вярващ ли сте?

- Наполовина.
- Как така?
- Вярвам в Бог, но в религията - не.