Един мъж си пътувал във влака със много монахини. Харесал едната от тях и попитал кондуктора за нея, но той му отговорил:
- А, недей така, те са божи жени, не може. Ще ти кажа само, че ще слязат на следващата спирка.
На спирката те наистина слезли и след тях тръгнал и мъжът, изпреварил ги и се качил на едно дърво.
Гледа задават се монахините, а неговата изостава.
Наметнал си един чаршаф и скочил до нея:
- Аз съм ангел и искам да те позная!
- Но аз съм божа жена, не може!
- Аз съм ангел, слушай ме!
- Добре, ти говориш от името на бог, но само отзад, за да не разберат другите от манастира.
"Познал"
Я отзад, махнал си чаршафа и казал:
- Уааа... не съм ангел!
Монахинята си махнала расото:
- Уааа... аз съм кондуктора!
Пратил Господ Дева Мария на земята да му каже как живеят хората. Пращатя телеграма от Русия:
"Тук хората пият, и пият, и пият. От дъжд навятър работят. Общо взето - ужас".
Праща втора телеграма от Централна Европа:
"Тук хората работят здраво пет дни и си почиват два. Общо взето има ред. Утре летя за България". Чака Господ вести от България, ама няма нищо.
Праща Свети Петър да провери какво става.
Отива той и какво да види - танцува Дева Мария върху маса, около нея хвърчат салфетки, лее се уиски, свири музика, ядене и пиене много, хората мъртво пияни и много весели.
- Какво става, Дева Мария?- втрещено попитал Свети Петър.
А тя му отвърнала:
- Пепи, кажи на Боги, че Мими няма да се връща.
Попа, равина, и ходжата излезли на пикник в гората. Сред хубавата природа им хрумнало да направят експеримент, дали ще могат да привлекат някоя мечка към своята религия. Събрали се пак след време, и попа казал, че е намерил една мечка, разказал и за Исус, за саможертвата му, и чудо мечката почна ла да посещава църквата. Равинът също разправил, че е намерил мечка, че и разказал за Мойсей, как разделил морето на две, и мечката приела вярата му. Обърнали се към ходжата, който бил целия в рани, със счупена ръка.
- Ти как се справи ходжа?
- Абе не знам къде сбърках, но май не трябваше да почвам със сюнета..