Сиганът и сиганката, млади, неналюбили се - страст необуздана, кипи, че прелива - нищо не виждат странично, нищо не чуват, нищо не ги интересува, само те, страстно впили се един в друг, ще се изядат. С други думи - сиганска либоф!
- Давай, на тоя плет не сме се любили... и на този истълб... и на този бунар... и на този дърво... и прочие.
Стигнали до ЖП прелеза:
- Давай! На този прелезата не сме се любили!...
Не щеш ли, задал се влакът; забелязъл ги машинистерът и засвирил отдалеко... Ама кой ти чува... Свири, свири... ами! Набил спирачките... скръъц - едвам спрял влакът на сантиметри. Ядосан машинистерът слязъл с манивелата(?) в ръка, ще ги пребие, та друга няма:
- Какво мислите, че правите бе?
- Господин Машинистер, ти караш, ама и аз карам... кой може, той испира...