Компания ловци сладко, сладко, си похапвачудесно приготвен заек по ловджийски. Пийват винце "Заешка сълза" и хвалят:
- Бе то всичко си има, бе: морковче, целинка арпаджикчета, картофки, дафинови листа, чер пипер, червен, бахарче... червено вино, че и някоя сачма - за автентичност! Къде го удари, бе?
- Наблизо! На "Край дунавски булевард" - заблудил се нещо, сащисан! Дигам пушката и БАААМ! Даже не успя и да измяучи!
Вълкът вървял през гората и видял лисицата.Вълкът:
- Лисо, айде с мен, че мнооо ме кефиш и искам да те скъсам от чуkaнe!
Лисицата - хъката, мъката...
- Ми ОК. На Вълк не се отказва.
Тръгнали към бърлогата на Вълка, но в тоз момент притичал Глиганът! Вълкът, разбира се, бил и гладен и решил, че първо ще изяде Глигана, а после ще опатка Лисицата. Не щеш ли обаче, Глиганът се примолил да изпее една песен преди да бъде изяден. Заквичал той, както си знае и може. В гората пък по туй време бродел Ловецът. Чул той "песента" на Глигана и се ориентирал към мястото въпросно и що да види. Глиган, Лисица и Вълк! Мислил той, чудил се - кого да отстреля, мислил... и застрелял Вълка.
Умирайки, Вълкът промълвил:
- Имах си всичко - и за ядене, и за чуkaнe. За к'во ми беше таз култура...
Вървяла си през гората Червената шапчица, вървяла, но никакъв Вълк не срещнала. Стигнала до къщичката на баба си, почукала. Отвътре се чуло:
- Кой е?
- Твоята внучка, Червената шапчица.
- Дръпни връвчицата, резето само ще се вдигне!
Дръпнала Червената шапчица връвчицата, вдигнало се резето и тя влязла. Бабата казала учудено:
- Ама ти не си Вълкът?
- Ами не съм Вълкът.
- А къде е Вълкът?
- Ами не знам. Не го срещнах.
Седнали двете и зачакали Вълка. По едно време отвън се чул лай на кучета, ловджийски рог. Дошъл ловецът, погледнал ги и попитал:
- Вие какво правите тук? Къде е Вълкът?
- Ами няма го. И ние го чакаме.
Седнали тримата и зачакали Вълка. След много време Вълкът се появил, целия потен, едва се влачи, силно уморен. Тримата му викнали в един глас:
- Хайде бе, Вълчо, съсипа приказката! Къде ходиш?
А Вълкът ги погледнал уморено и казал:
- Оставете се! Вървях си аз в гората и си мислех как хубаво ще си хапна Червената шапчица. И ме срещна Кевин Костнър. И като се почнаха едни танци!
Ловец разказва как веднъж попаднал на мечка, гръмнал по нея, но не я улучил и тя го подгонила.
Бягал, бягал, накрая набрал преднина, пак гръмнал, но отново не улучил и съвсем разярил мечката. Тя се спуснала подире му, сгащила го и му продумала:
- Избирай сега или ще те ям, или ще те таковам!
Ловецът млъкнал, но приятелят му очаквал още нещо и не се стърпял, та запитал:
- И какво? Какво стана после?
- Как какво! Не виждаш ли! Яде ме!
Всяка седмица ловците се събират и показват какво са уловили през седмицата...
Най-накрая идва ред на един здравеняк, който показва голяма мечка, към три метра висока.
- Брей, каква мечка! Как я улови?
- Ами, намерих една голяма дупка, взех да рева, излезе една мечка и я убих.
Другата седмица, като се събират ловците идва един - целия в бинт. Питат го:
- Какво ти се е случило, бе?
- Ами, намерих една голяма дупка, взех да рева, но вместо мечка излезе един влак и ме удари.