Вървяла си през гората Червената шапчица, вървяла, но никакъв Вълк не срещнала. Стигнала до къщичката на баба си, почукала. Отвътре се чуло:
- Кой е?
- Твоята внучка, Червената шапчица.
- Дръпни връвчицата, резето само ще се вдигне!
Дръпнала Червената шапчица връвчицата, вдигнало се резето и тя влязла. Бабата казала учудено:
- Ама ти не си Вълкът?
- Ами не съм Вълкът.
- А къде е Вълкът?
- Ами не знам. Не го срещнах.
Седнали двете и зачакали Вълка. По едно време отвън се чул лай на кучета, ловджийски рог. Дошъл ловецът, погледнал ги и попитал:
- Вие какво правите тук? Къде е Вълкът?
- Ами няма го. И ние го чакаме.
Седнали тримата и зачакали Вълка. След много време Вълкът се появил, целия потен, едва се влачи, силно уморен. Тримата му викнали в един глас:
- Хайде бе, Вълчо, съсипа приказката! Къде ходиш?
А Вълкът ги погледнал уморено и казал:
- Оставете се! Вървях си аз в гората и си мислех как хубаво ще си хапна Червената шапчица. И ме срещна Кевин Костнър. И като се почнаха едни танци!

Всяка седмица ловците се събират и показват какво са уловили през седмицата...
Най-накрая идва ред на един здравеняк, който показва голяма мечка, към три метра висока.
- Брей, каква мечка! Как я улови?
- Ами, намерих една голяма дупка, взех да рева, излезе една мечка и я убих.
Другата седмица, като се събират ловците идва един - целия в бинт. Питат го:
- Какво ти се е случило, бе?
- Ами, намерих една голяма дупка, взех да рева, но вместо мечка излезе един влак и ме удари.