Един моряк влязъл в кръчма да вечеря.
Единствено свободно място имало на маса при пират, който си чакал поръчката. Докато чакат, морякът го заприказвал:
- Как изгубихте крака?
- Нормално, при един абордаж паднах между двата кораба, докато колегите приключат да ме измъкнат, една акула го отнесе.
- Аха, а с ръката, защо е с метална кука?
- Ами, стандартно, при един абордаж ме посрещнаха със сабя, та така.
- Ами окото?
- Мани, при един абордаж един гларус се изцвъка на окото ми.
- Е, от това ослепява ли се?
- Не бе, не бях свикнал още с куката.
Един kуp подгонил един гъз.
Вика си kуpa:
- Ей сега, като го гепя тоя гъз, леле на кво ше го направя. . .
Гъза обаче уплашен, бяга колкото сили има. Взел обаче да се уморява гъзa и се помолил на господ:
- Боже, спаси ме от тоя kуp, че ако ме хване, леле на нищо ше ме направи.
Смилил се господ и го превърнал на славей.
Кура тичал, тичал и си викал, леле ся като го гепя. . .
Видял на един клон славей и го пита:
- Ей, славейче, да си виждал един гъз наоколо?
- Ми не, не съм виждал.
- Абе трябва оттук да е минал - един гъз, с две бузи, такъв напращял, че искам да го хвана и леле на кво ше го направя!
- Не бе, аз само си седя тука на този клон и си пея ето така - пръц, пръц, пръц . . .
Баща и син купили кон.
На следващия ден тръгнали през селото. Бащата казал:
- Сине, качи се ти на коня, а аз ще походя.
Като ги видели, от БСП рекли:
- Е, гледай какъв син - баща му ходи пеша, а той язди!
На другия ден бащата се качил на коня, а сина ходел. БСП рекли:
- Ц, ц какъв баща бе, детето му ходи пеша, пък той язди!
На третия ден се качили и двамата на коня. БСП:
- Нямат милост тия, ще уморят добичето!
На четвъртия ден и двамата тръгнали пеша, водейки коня. А БСП се присмели:
- Ха-ха-ха, гледай какви глупаци! Кон имат, пеша ходят! Хахаха...
На следващия ден, от притеснение какво ще направят, конят умрял.
И бащата рекъл на сина:
- Виждаш ли сине, ако слушаш какво говорят БСП, ще свършиш като коня!
Местят лудите от една лудница в друга.
Разстоянието било голямо и ги качили на самолет. По време на полета не спирали да играят футбол в самолета.
- Абе докторе, - притеснил се пилота - вземи ги мирясай тия лудите, че вземем да паднем...
Доктора отищъл до салона:
- Ако не спрете веднага, ще паднем и ще се разбием.
Лудите се опулили и среснато седнали по местата си.
Видимо доволен доктора приседнал пак до пилота, но само след две минути същата работа, второто полувреме на мача започнал. Доктора пак опитал, онези се спрели, но пак за няколко минути.
- Докторе, ти с тези луди неможеш се справи, нека аз опитам-
станал пилота и право при лудите. След малко се върнал, а доктора го посрещнал с усмивка:
- Каквото и да правиш, след две минути пак ще започнат.
Но се мкнали 5, 10 минути, половин час, никакъв шум:
- Абе капитане, какво им каза на тия, че се усмириха така - попитал доктора.
- Нищо, само им отворих вратата и им казах, да играят в двора....
Спорят механикът и щурманът на подводница кой е по-як и важен. Механикът:
- Ти пък какво работиш? По цял ден стоиш в рубката и рисуваш нещо по картите.
Щурманът:
- А твоята работа каква е? По цял ден си в машинното, гледаш двигателя и се правиш, че работиш нещо.
Накрая се хванали на бас, че всеки ще се справи с работата на другия, на бутилка ракия. Който пръв отиде за съвет при опонента си - губи баса.
И така... Стои си в машинното щурмана, гледа умно двигателя, когато влетява матрос:
- Другарю лейтенант, един от лагерите грее силно.
На щурмана му досвидяла ракията и казал:
- Полейте го с вода.
След час същият матрос тича със същия проблем.
- Лагерът грее много силно.
- Полейте го с вода.
След още известно време матросът, целият вир вода влетява:
- Лагерът грее така, че чак се е зачервил и скоро ще заклини!
Разбрал щурманът, че е загубил баса, взел бутилка ракия и отива в рубката при механика. Тоя се навел над картите и нещо рисува по тях.
- Пич, признавам си, че загубих баса. Кажи какво да правим с тоя лагер, който така силно грее?
- Как няма да грее, като вече трети ден плаваме през пустинята...