Жените винаги имат високи очаквания.
Днес се навършват четири години, откакто любимата ми се отдаде за пръв път. Искам да я изненадам с тържество. Сутринта изтъргувах една Дачия и сега съм свободен, тя е на работа. Изчистих(счупеното носи късмет), изпрах каквото ми падне(не намерих праха и сложих препарат за нужник – сякаш има разлика), прострях(терасата изглежда, все едно у нас има циганска сватба), обирах паяжина(ще купя нов полилей), измих една чаша(превързах се) и пих бира. Интересно защо, когато леем плоча в къщата на някой приятел или поправям колата, се измъквам без драскотина, а реша ли да помогна в домакинството съм целият в рани. Оправих леглото, но без да разбера, съм заспал връз него. Следобед продължавам. Ще готвя палачинки за вечеря. Поради горчивия ми опит с баницата(ползваме я за дъска да си режем мезета) съм много предпазлив. Осъзнах, че ако си правя салата за ракията, никога няма да се порежа, но тръгна ли да кълцам зеленчуци за нещо друго, кръвта ми ще се лее по плота. Котката Ивелина вижда, че влизам в кухнята и моментално спринтира в най-далечния край на апартамента. В бързината се пребива в някои от мебелите, но макар и натъртена, успешно излиза в нелегалност. Всичко е толкова чисто. Грижливо подреждам продуктите и сечивата. Не мога да ползвам миксера, защото е скрит. Отварям лаптопа на работната маса. Чета рецепти. Струва ми се, че дори произволно избран бобър, ще се справи с палачинките – толкова е лесно. Сипвам нужното количество брашно в голямата купа. Помирисах го да не е развалено... и тогава... кихнах. Целият съм бял, а в края на очите ми се образува тесто. Измивам се. Още брашно. Вода. Прясното мляко пада на бучки, но сигурно такъв му е моделът(някакво здравословно може би). Яйцата чупя на мивката и в шепа пренасям до масата – пода не се цапа много. Има и черупки, но те са полезни при болка от обувки и други болести. Разбърквам. Слагам олиото да се загрее. Пуша, ходя насам-натам, сипвам си една малка... чудя се дали е готово. Това се проверява, като му ливнеш малко вода отгоре... Майкоо... Гейзер – всичко фъщи, а моя милост крещи. В огледалото лицето ми изглежда сварено. Не се отказвам. Първата ми палачинка прилича на голям хляб. Втората е по-добре. Сега ще я обърна във въздуха като кулинарите. Оооопп... метнах и тигана. Същия издрънча в тавана и право върху лаптопа, гледам как последния се пържи. Трудно се предавам – олио, подгряване, гейзер, нова смес, подхвърляне... сега пък я няма. Оглеждам се наляво-надясно, палачинката изчезнала. Проверявам горе... да залепнала е на тавана. Същият вече съвсем на нищо не прилича. Забърквам гипс и майсторски го измазвам. Четвърти последен опит – Бог ми е свидетел – от тук палачинка ще излезе. Много бавно става... и тоя тиган що натежа така... след малко разбрах – объркал съм съдовете и сега пека гипсовата смес – сготвил съм плочка. Ключалката превъртя. Тухлите на вината ме затрупаха. Годеницата ми стоеше пред кухнята, а Ивелина я гледаше като майка спасител. Стълба, разсипано олио, черупки, кално брашно, пържен лаптоп, посуда, бинтове и катастрофа. Нора се промъкна през отломките. Целуна ме с божествените си устни(даже малко език ми пусна) и рече: „Не се безпокой, Кольо, знам, че си искал да ме изненадаш. Отиди да погледаш мач на телевизора, бира ще ти донеса, а аз ще оправя тук. Почини си, нали помниш, че утре идват шефовете ми от Германия и сме канени на вечеря в оня ресторант – най-сетне ще облека красивата бяла рокля „Версаче”, дето ми я прати вуйна от Щатите. Сложила съм я в пералнята, до утре вечер ще изсъхне. Толкова съм щастлива.” Мъжка сълза тупна на пода... сетих се за прането. Казах и че съм свършил тая работа, а на терасата има мишка, та да не излиза. Тази нощ в леглото раздадох всичко от себе си...
Един мъж отишъл да си поотпусне душата във Вегас.
След няколко дни пиене и хазарт, решил, че е дошъл момента да опита и от другия грях. Разходил са малко по Стрип-а докато една фантастично изглеждаща Пpoctиtуtka не му хванала окото.
- Колко взимаш на час?
- 300$ за една ръчна!
- 300$ долара за една ръчна?!?!?
- Виждаш ли закусвалнята на ъгъла?
- Да, е и?
- Ами аз я притежавам, както и закусвалнята на следващия светофар, както и онази с шарените витрини в дъното на улицата и всичките тези пари съм ги изкарала, само защото съм много добра с ръцете.
Помислил малко човека:
-Какво, по дяволите? Живеят само веднъж. Давай да опитам.
След малко седящ на края на леглото на мотела, мъжът не може да повярва, какво уникално удоволствие е изпитал току-що.
- А за cbиpka, колко взимаш? 500 долара?
- О не, за cbиpka 1000 долара!
- 1000 долара за една cbиpka?!?!?
- Ела тук до прозореца, виждаш ли онзи бар?
- Да.
- Ами мой е, както и стриптийз клуба на другата пресечка, както и луксозния ресторант в дъното на улицата и всичките тези пари съм ги изкарала, само защото правя уникални cbиpkи.
- Майната му на парите, чакай само половин час и да действаме!
След половин час, мъжът отново седи размазан от удоволствие на ръба на леглото.
- А колко взимаш за ... нали се сещаш, класически cekc? 2000, ... 3000 долара?
- Миличък ела до прозореца. Виждаш ли светлините на града?
- По дяволите! Ти да не притежаваш целия град?
- Не, но ако имах пуtka със сигурност щях!!!
Седи добре облечен бизнесмен (ДОБ) в изискан ресторант, пие шампанско. На съседната маса сяда интелигентен на вид мъж. Сервитьорът се приближава до него.
- Бутилка бордо, реколта 1956 и испанска кокошка с хрупкава кожичка!
След малко сервитьорът носи виното, отваря бутилката, налива в чашата. Мъжът отпива и кимва утвърдително. Сервитьорът се изнизва и след минута идва с кокошката. Мъжът бръква с пръст в задника и, завърта го, вади го и го облизва.
- Това не е испанска кокошка!-казва той,-Тази е отгледана западно от Лион и е хранена с отбрана пшеница. Аз поръчах испанска!
Сервитьорът се извинява, взема обратно кокошката и я връща в кухнята. Готвачът е изумен. Доставят нова от магазин, на която е обозначено, че е испанска. Приготвят я. Сервитьорът я носи на клиента. Мъжът отново пъхва вътре пръст, завърта го, вади го, подушва, облизва...
- Тази кокошка е отгледана южно от Неапол и е хранена с отбрано просо. Аз поръчах испанска!
Шокираният сервитьор изнася и тази поръчка.
В този момент ДОБ се приближава до масата на мъжа, мята му пачка евро и със сълзи на очи му казва:
- Брат! Аз съм израснал в детски дом. Провери ми родословието, моля те!
Отиваме с мъжа ми на ресторант. По време на вечерята отидох до тоалетната. Тоалетната е унисекс. Излизайки от кабинката, видях една съдийска cbиpka, забравена на умивалника и един симпатичен мъж, който тъкмо излиза от тоалетната:
- Господине, забравихте си свирката! - извиквам му аз. Мъжът се върна, взе си свирката и ми благодари. Аз се върнах на масата и седнах. Още не си бях отворила устата, да разкажа на мъжа си, когато до масата ни се приближи мъжът от тоалетната, наведе се и много учтиво каза:
- Благодаря Ви още веднъж за свирката, госпожо, наистина имах нужда от нея!
...и така започна скандалът...