Всеки ден, малката Мравка пристигаше рано на работното си място и започваше да работи.
Произвеждаше и беше доволна. Шефът – Лъвът – се учудил, че мравката работи без надзор.
„Ако тя произвежда толкова без надзор, не би ли могла да произвежда повече, ако е под нечий надзор“? – замислил се той.
Така той нае една Хлебарка, която имаше голям опит като надзорник и изготвяше чудесни доклади.
Първото решение на Хлебарката бе да въведе контрол на достъпа за Мравката. След това на Хлебарката бе нужна секретарка, за да помага с изготвянето на докладите и тя нае един Паяк, който освен с архивите, се занимаваше и с контрол на телефонните разговори. Лъвът бе очарован от докладите на Хлебарката и я помоли и за графики на производството и анализ на тенденциите, за да ги представи на срещи, специално организирани за тази цел. За тази цел на Хлебарката купиха компютър, лазерен принтер и бе наета една Муха, която да ръководи отдел информатика.
Мравката, доскоро продуктивна и весела, бе отчаяна от толкова хартии и срещи, които заемаха цялото време! Лъвът стигна до заключение, че е дошъл моментът да се създаде длъжност отговорник за сектора, където работеше Мравката. Постът бе поверен на един Щурец, чието първо решение бе да закупи килим и ергономичен стол за бюрото си. Новият отговорник, Щурецът, също имаше нужда от компютър и асистентка (която взе от предната си служба), за да му помага да подготвя стратегическия план за оптимизиране на работата и да контролира бюджета за сектора, където работи Мравката, която на този етап вече не се забавляваше и с всеки изминал ден се ядосваше все повече.
По същото време Щурецът убеди Лъва за абсолютната необходимост от проучване на средата. След като проучи работната натовареност, Лъвът забеляза, че секторът на Мравката не произвеждаше вече колкото преди. Той нае един Бухал – известен консултант – да осъществи одит и да предложи решения. Бухалът изкара три месеца в офисите и направи огромен доклад, в няколко тома, със заключението: „Има много персонал в това предприятие“.
Познайте първо кого уволни Лъвът?
Мравката, естествено, защото тя „проявява липса на мотивация и конфликтно поведение“.
Бай Иван бил един обикновен работник в една голяма българска фирма.
Един ден във фирмата, в която работил щял да дойде премиера на проверка, за да види, как върви работата. Шефът наредил, че всички служители трябва да си вършат работата, така, както всеки ден. В деня на проверката, колата на премиера спряла, слязъл от колата и когато видял бай Иван да разтоварва кашони, се развикал:
- Бай Иване! Бай Иване! Приятелю! - и се прегърнал с бай Иван. Шефът на фирмата погледнал учудено, но си замълчал.
Срещата с премиера минала. След известно време САЩ сключила договор с българската фирма и президента на САЩ щял да дойде на посещение във фирмата. Шефът на фирмата пак казал, че служителите трябва да си вършат работата, все едно нямало никого на посещение. Започнали да кръжат хеликоптери над покрива на фирмата, от тях накацали по стрехите снайперисти, пристигнали 20 коли, от които излезли мъже с автомати... охрана голяма. Най-накрая пред входа на фирмата спрял брониран джип и от него изкочил президента на САЩ. Разбутал охраната и взел да вика:
- Bai Ivane! Bai Ivane! Where are you my friend? - и той взел да прегръща бай Иван и да го разцелува, който този път бил целия плувнал в пот и паяжини. На тази случка, шефа на фирмата казал само:
- "Ааааа..", но останалите си мисли запазил за себе си.
Минала и срещата с президента на САЩ. След 2 години, на Великден, шефа на фирмата решил да отиде до Рим, заради Великденската проповед на папата. Решил да вземе със себе си и бай Иван, който вече 26 години, неуморно и покорно си пренасял кашони, та решил да направи подарък на подчинения си. Отишли в Рим, папата почнал проповедта и по едно време се чуло:
- Бай Иване, бай Иване, разбрах, че си тук. Моля те, ела тук при мен.
Погледнал бай Иван шефа си, а той с опулени очи само му направил жест да ходи.
Свършила проповедта, бай Иван си поговорил с папата и тръгнал да търси шефа си. Отишъл и видял тълпа хора около началника му, който бил припаднал. Когато дошъл в съзнание, бай Иван отишъл при шефа си и го попитал какво е станало.
- Виж сега, бай Иване. От 26 години ти пренасяш в моята фирма кашони. Когато дойде премиера и взе да те прегръща... приех го. Когато дойде президента на САЩ и взе да те прегръща и целува... добре, приех го. Но, когато отиде при папата и един китайски турист ме попита "Кой е онзи човек до бай Иван"... е тогава не издържах.