Най-харесвани

Американец, французин и бай Ганьо пътували на един кораб. И както били на палубата си говорели за излегналата срещу тях жена:
- Мисля да отида да взема една бутилка френско шампанско и цветя и да отида да ухажвам тази матмоазел - казал французинът.
- Сега сме в американски води и мисля, че е редно да отида аз да взема една бутилка уиски и цветя и аз да ухажвам тази прелестна мис - отвърнал американеца.
След това и двамата се обърнали към разплутия до тях бай Ганьо, който пиел бира и го попитали:
- А вие мосю Ганьо, защо не се намесвате в нашия разговор? Да не сте гeй?
- Абее аз я плющя от една седмица ама щом трябва и ша я ухажвам! - отговорил българина.
На средна възраст съм. Живея си скромно и достойно на село до чешмата.
Мъж не съм имала, щото тука са останали само дъртаци и страхливци. Имам три сестри, все омъжени, и живи родители. Обичам домашния уют, природата, виното и ракията. На бала пих уиски и много ми хареса квадратното шише. Мога да карам комбайн и трактор, както да ги бутам и дърпам, ако закъсат. Ама само по асфалта, щото иначе затъвам до коленете в кал. Имам мотор „Иже“ с кош. Когато валя големият дъжд и отнесе моста сама пренесох на гръб 73 овце, 14 кози и 4 пръча + каракачанките и бай Митьо с магарето. Най ме озориха пръчовете, щото трябваше да ги свалям от сливите. Помня, че бай Митьо се кръстеше и мърмореше:
- Ох, леле, божкеее, на кое ли добро момче ще му почерни живота този дзвер?
Хакнах му един шамар, да са сафиряса. И сега ме заобикаля, като ме види. И все ходи на реката да си търси златния мост. Мен в село много ма почитат и уважават – и мъжете, и жените. Но си търся мъж, че не се търпи вече. Заран все се събуждам изпотена и ми е едно криво и пусто на сърцето и душата. Мога да готвя, но по ми харесва да мачкам някой мъж с голи крака, когато е настинал. Той стене, пъшка и се гърчи, а аз мачкам ли, мачкам… Търся си мъж, да не е много учен, че да има за какво да си говорим. А пък и те, учените, все са едни кекави и с очила и ризи. Да си седи вкъщи и да се занимава с каквото ще. Да има жива душа покрай старците, че аз като тръгна на лов, по два три дена се пилея по пущинаците. Ама празна не се връщам. На барове и доктор не ходя. Искам само да ме обича и да си правим деца. Няма да го бия или да го товаря с много работа, да не се повреди.
Москва.
Януари 1978 година, 5:30 часа сутринта. Температурата е минус 38 градуса. Пред рибарския магазин се е наредила опашка и чака да отворят. Всички чакат кротко и търпеливо и само потропват с крака от студ. 7:00 часа. Температурата е минус 33 градуса. Всички продължават да чакат. 9:00 часа. Температурата е минус 31 градуса. От магазина излиза един продавач и пита:
- Другари, има ли на опашката евреи?
Няколко души вдигат ръка.
- Другари евреи, искам да ви кажа, че днес за вас риба няма да има.
12:30 часа. Температурата е минус 24 градуса. Хората още чакат упорито. Излиза пак един продавач и пита:
- Другари, има ли на опашката безпартийни?
Отново няколко души вдигат ръка.
- Другари безпартийни, искам да ви кажа, че днес и за вас риба няма да има.
16:30 часа. Температурата е минус 32 градуса. Хората още чакат. Излиза отново продавачът и казва:
- Другари, сега сме си вече само наши хора, искам да ви кажа, че днес риба изобщо няма да има.