Учителката поставила задача на учениците да напишат съчинение за зимата.
На другия ден Иванчо вдига настоятелно ръка. Учителката му позволява да прочете съчинението си и той започва:
- Падна дебел сняг, студ скова езерото край селото.
Учителката, приятно изненадана:
- Добре, Иванчо.
- Децата грабнаха шейните и тръгнаха да се пързалят на замръзналото езеро, вдигна се весела глъчка.
- Браво, Иванчо!
- На единия край на езерото две магарета се eбat...
- Чакай, Иванчо, неудобно е...
- Неудобно е, госпожо, хлъзгаво е, обаче те все пак се eбat!
Учителката по български на Иванчо дала домашно да се напише съчинение, в което да има примери за добро и зло и поуки от тях.
Иванчо написал следното:
"Вчера, както си гледах през прозореца, видях на улицата едно премръзнало врабче. Още малко щеше да умре от студ, но мина една крава и пусна отгоре му едно голямо топло лaйнo. Врабчето се освести от топлината, размърда се и зачирика. Нашата котка го видя и го изяде.
Поуки: Първо, не всеки, който ти сере на главата, ти е враг. Второ, не всеки, който те вади от лaйнata ти е приятел. Трето, като си се намърдал на топло място, много - много не шавай и си трай!"