Влиза притеснен човек при психиатър и разказва:
- Положението е нетърпимо. Ще ме уволнят. Не се наспивам - тъкмо затворя очи и идва Клаудия Шифър. "Ще ме чуkaш" казва. "Няма не мога, няма недей!". Оправям я, заминава си и ето я Наоми Кембъл. "С Клаудия Шифър можеш, а с мене не можеш. Така ли?" Оправям я и нея и ето я Линда Еванджелиста. "Да не чувам НЕ" - ми вика и се съблича...
- Спокойно! Към колко часа идва Линда Еванджелиста? Един и половина?- казва докторът, - Това е много известен случай. Писал съм учебник. Значи, когато дойде Линда Еванджелиста и казвате - "Ето телефона на доктор Иванов. Той ще ви оправи".
- Вие ме спасихте! - казва пациентът и си отива.
Влиза следващият и започва:
- Ужас! Не мога да се наспя. Тъкмо затварям очи и се озовавам на гарата в Русе. До мен полицай и войник с куче. Насочват оръжие и казват: "Виждаш ли ги тия десет вагона почвай да ги буташ към София!" И аз ги бутам, бутам и тъкмо стигам Централна гара и будилникът звъни.
- Спокойно! - казва докторът, - Всичко е под контрол. Къде е най-големият зор?
- Е, ми, някъде към Горна Оряховица.
- Отлично! Казвате на униформените лица: "Сега ще дойде доктор Иванов и той поема пет вагона, аз - другите пет!"
- Докторе, вие сте гений!
- Работим, работим - казва скромно докторът, - между другото, към колко часа стигате Горна Оряховица?
- Към един и половина...
- Е, тогава не мога. Чакам Линда Еванджелиста...
Живеехме в къща с много саксии с цветя на двора.
Преди едно рязко застудяване жената прибра много от тях вътре, за да ги запази. Оказало се, че един малък смок се бил сгушил в едно от цветята. Когато бил внесен вътре и се стоплил, се раздвижил и жената го видяла да пропълзява под дивана. И нададе невероятен писък. Аз, който в това време си взимах душ, изтичах гол в коридора да видя какво става. Тя ми каза, че има змия под дивана. Коленичих гол на пода, за да проверя. В този момент явно дошло кучето и ми завря студения си нос отзад, както правят кучетата. Аз обаче реших, че змията ме ухапала, изкрещях, подхлъзнах се и паднах на пода. Жената помисли, че съм получил удар, извика бърза помощ, покри ме с покривка и ми каза да не мърдам. Докторите нахлуха, не обърнаха внимание на протестите ми и ме понесоха на носилката. Точно тогава смочето реши да се размърда под дивана, един от екипа го видя и изпусна своя край на носилката, което обяснява счупения ми крак. Жената повика на помощ съседа, който се въоръжи с навит вестник и започна да ръчка под дивана. След известно време явно реши, че всичко е наред и каза на жена ми, че змията я няма. Тя с облекчение се тръшна на дивана и смочето, явно покатерило се между възглавниците, се размърдало. Тя, явно го усетила, изкрещя и припадна. Съседът се втурна да й прави изкуствено дишане и точно тогава жена му влезе и го видя с устни върху тези на жена ми. Развика се като Джеки Чан и му нанесе страшен удар с пазарската чанта, от което пък и той припадна. Сега вече и полицията вече беше дошла. Видяха двамата на пода, жена му с окървавена чанта в ръце и рекоха да арестуват всички, но ние обяснихме защо е цялата патардия, заради едно смоче. Те не ни повярваха, но точно тогава смочето реши да докаже истината и изпълзя. Единият от полицаите се стресна, подскочи и се преобърна през прозореца върху кучето, което пък на свой ред се стресна и драсна към улицата, където някакъв явно се опита да го избегне и се натресе в полицейската кола, която взе, че се запали. Викнаха и пожарната, която в бързането си отнесе два стълба и спря тока на целия квартал. Но пък загасиха патрулката. След време ме изписаха от болницата, оправихме прозореца, кучето се върна, полицаите си взеха нова кола. Мина още известно време, с жена ми гледахме телевизия, и по новините казаха, че се очаква рязко застудяване. Жената ме попита дали да не вземе да внесе саксиите вътре. И тогава, господин съдия, я застрелях..
Бог създал магарето и му казал:
– Ще работиш от сутрин до вечер и ще мъкнеш най- големите тежести на гърба си. Ще ядеш трева и няма да си
много умно. Ще живееш 50 години.
Тогава магарето му каза:
– 50 години такъв живот е много жестоко. Дай ми само 30 години.
Така и станало.
После Бог създаде кучето и му каза:
– Ти си куче и като такова ще пазиш собствеността на човека и ще му бъдеш най- верният приятел. Ще ядеш остатъците
от трапезата на човека и ще живееш 25 години.
Тогава кучето каза:
– Господи, 25 години такъв живот не се издържа. Дай ми само 10 години.
Така и станало.
После Бог създаде маймуната и ѝ каза:
– Ще скачаш от дърво на дърво и ще се държиш като глупак. Ще се правиш на шут и ще живееш 20 години.
Тогава маймуната му каза:
– Господи, 20 години като шут за всички са много. Дай ми само 10 години.
Така и станало.
Накрая Господ създаде мъжа и му каза:
– Ти си мъж. Единственото разумно същество, което ще съществува на земята. Ще използваш разума си, за да властваш над останалите същества. Ще властваш на земята и ще живееш 20 години.
Тогава мъжът каза:
– Господи, да съм мъж само за 20 години не е достатъчно. Дай ми моля те 20-те години, от които се отказа магарето,
15-те години, от които се отказа кучето и 10-те години, от които се отказа маймуната.
Така и станало.
От тогава мъжът живее 20 години като мъж, после се жени и работи 20 години като магаре, което от сутрин до вечер
носи тежестите на семейния живот. После създава деца и живее 15 години като куче, пазейки дома и собствеността си,
ядейки каквото остава от семейството му. И, когато остарее, се държи като глупак и се прави на шут за внуците си…
Събудих се и кучето ми лежеше в задния двор, покрито с пръст, със заек в устата си. Заекът не е окървавен, просто е мръсен. Децата на съседа ми отглеждат сиви зайци. Веднага разбрах, че е един от техните.
Взех заека от кучето, втурнах се вътре и измих цялата пръст от него, преди съседите ми да се приберат. Беше скован, но съм чувал, че някои животни се преструват на мъртви, когато се страхуват... не можех да си спомня кои. Взех го и го поставих обратно в една от клетките в задния им двор, след което се прибрах обратно вкъщи набегом.
Не минаваха и 30 минути, когато чух съседите ми да крещят, излязох и ги попитах какво не е наред? Казаха ми, че заекът им е умрял преди три дни и са го погребали, но сега е обратно в клетката.
