По повод годишнина решават да вдигнат паметник на съветския войник.
Статуята е готова-изобразява гол мъж с
граната в ръка. Остава да се направи конкурс за най-подходящ стих, който да бъде гравиран на със златни букви на мраморния постамент. Идва известен поет и чете стихчето, което е написал пред комисията:
"-Стоит статуя с огромньiм хуем,
рука поднята, в руке граната."
Комисията е шокирана:
-Как така "огромньiм х....."????Не може така!
-Добре-казва поета, поправя го и чете:
"Стоит статуя с маленким хуем,
рука поднята, в руке граната."
Комисията е в ужас, крещят му:
-Не може така!!!Да го няма това"ху...." изобщо!Съвсем да го няма ! Това ще е златен надпис!!!
Поетът прави корекции набързо и чете:
"Стоит статуя совсем без хуя.
Рука поднята, в руке граната."
Комисията е в истерия.Обясняват на поета бавно и отчетливо:
-Това е надпис на паметник, не може да има тази дума"ху...", да я няма изобщо,да липсва тук,бе,малоумник!
Поетът невъзмутимо драска и поправя, след което уверено чете:
"Стоит статуя, рука поднята,
а вместо хуя висит граната!"
Запъхтян американски войник дотичва при една монахиня:
- Извинете ме, госпожо, може ли да се скрия под расото ви? Ще ви обясня после! Монахинята се съгласила. След малко пристигат двама военни полицаи:
- Сестра, извинете, да сте видяли случайно един войник?
Монахинята отговорила, че е отишъл нататък като посочила с ръка съответната посока. След като отминали, войникът излиза изпод расото и се обръща към монахинята със следните думи:
- Не зная как да ви се отблагодаря... разберете, аз просто не искам да ходя в Ирак...
Монахинята му отговаря, че напълно го разбира.
Войникът:
- Знам, че е неприлично, но ще кажа, че имате много хубави крака...
Монахинята:
- Ако беше погледнал още по-нагоре, щеще да видиш и какви готини топки имам... и аз не искам да ходя в Ирак!
Малък гарнизон. Офицерски бал. Мацките не са нищо особено, но изведнъж влиза нова, която лови окото. Млад лейтенант, отскоро в поделението, казва:
-Тая ще я чykam, но преди това ще танцувам с нея.
Другите офицери му обясняват, че това е дъщерята на командира и да не си прави илюзии. Той обаче я кани на танц. Докато танцуват, й казва:
- Госпожице, тази нощ ще ви изчуkam.
Девойката възмутена:
- Вие знаете ли кой е баща ми? И как изобщо си позволявате да ми говорите по този начин?!
Прибрала се тя след бала и споделила с баща си намеренията на лейтенанта. Баща й казал:
- Лягай си спокойно! - а самият той се скрил с пистолет в гардероба.
Точно в полунощ лейтенантът влиза в апартамента (незнайно как) с отделение автоматчици. Нарежда им:
- Двама до вратата на спалнята, двама пред гардероба и двама пред балконската врата!
След това изпълнил обещанието си, прибрал охраната и си тръгнал. Мацката лежи на леглото, протяга се доволна и казва:
- Ах, какъв мъж!
Баща й излиза от гардероба и казва:
- И какъв командир! Как само разположи охраната!