Роднините на една овдовяла еврейка решили да я омъжат повторно.
В деня на сватбата си тя била повече от скептична за общото бъдеще с новия избраник. Защото първият и мъж бил образован и просветен човек, а новият точно обратното - як и здрав силовак, без особен интерес към наука и изкуство... Веднага след сватбата тя му приготвила вечеря, поканила го на трапезата, но той бил категоричен:
- От дядо си знам, че един истински евреин никога няма да вечеря преди да е задоволил жена си. Речено-... -сторено - оттеглили се в спалнята и консумирали брака. Сутринта младоженката приготвила закуска, но съпругът пак отсякъл:
- От баща си знам, че един истински евреин никога няма да закуси преди да е задоволил жена си!
И вечерната процедура се повторила. Весела и щастлива, булката приготвила обяда, но мъжът и бил непреклонен:
- От баба си знам, че един истински евреин няма да сложи залък в устата си за обяд, преди да е задоволил жена си.
Преди следобедния чай съпругът споделил какво е научил от леля си, а след като видял, че масата е сложена за вечеря, разяснил какви съвети му е дала майка му за брачния живот... и пак понесъл жена си към спалнята... По някое време на другия ден, изтощена и доволна, жената излязла до магазина. Една съседка я попитала как е новият съпруг, а младоженката отвърнала:
- А бе не е толкова начетен колкото първия ми мъж, но пък произлиза от много добро семейство..
Един евреин започнал работа в голяма търговска фирма.
Нещата, обаче, не потръгнали и шефовете му се чудели как да го уволнят. Решили да му възложат задача, която смятали за неизпълнима, затова го пратили да продава "Лада" в Англия. Но не минал и месец, а той се върнал с договор за голяма доставка. Какво да правят - изпратили го в Япония, да продава компютри - позабавил се месец - два, но въпреки това пристигнал с договор. Оставала последната възможност: възложили му да продаде на негрите в Африка кожуси и радиатори. Минал месец, два, три, половин година, година... няма го. Шефовете вече се били успокоили, че си е умрял или е изяден, когато синът Давидов цъфнал уморен, отслабнал, но с договор!
- Е, как го правиш, човече?! Това е просто невероятно!
- Чак пък невероятно. Отивам в Лондон, вървя си по улицата и виждам местен евреин. Заговарям го, запознаваме се и от дума на дума той ме свързва с техните лобисти, след седмица в Парламента гласуваха закон и ей ти поръчката. В Япония отне повечко време да намеря евреин, но после всичко си вървеше по схемата: телефони - лоби. Събранието гласува закон и подписваме.
- Добре, ясно! Обаче в Африка - палта?! И защо се забави толкова?
- Защото се оказа, че там нямали депутати и Парламент. Та се наложи да им правя и Събрание, и избори... после - вече знаете...
- Слушай, Моше, ако имаше два Мерседеса, с всички екстри, бар и всичко останало, ти би ли ми дал единия?
- Скъпи Шломо! От кога се знаем с теб? Тридесет години? Приятели сме от училище. Защо изобщо ме питаш тогава? Разбира се, че ако имах два такива Мерседеса, единият щеше да е точно за теб!
- А Моше, представяш ли си, че имаш две луксозни яхти, абсолютно еднакви? Би ли ми дал едната?
- Шломо, защо ми задаваш такива въпроси? С теб сме като братя, ти си ми кум, и на Бар Мицва на сина ми беше, и въобще... Разбира се, че ако имах две такива яхти, бих ти дал едната!
Продължават... След малко Шломо пак се обажда:
- А представяш ли си, Моше, че имаш две кокошки...
- Шломо, това вече не е честно. Ти знаеш, че аз имам две кокошки!...
Седят на една пейка двама стари евреи и си говорят.
- Моше, ще ти разкажа една история за жена, ама ти няма да ми повярваш.
- Е що бе, разказвай ще повярвам.
- Отивам в ЦУМ, и виждях едно необикновено красиво момиче. Заговорих я, тя отговори и така се запознахме. Струва ми се, че не ми вярваш обаче!?
- Абе вярвам засега, разказвай
- Оказа се програмистка. Поканих я на ресторант и тя прие. Пихме шампанско, после коняк. После ме покани у дома и ... Ама ти не ми вярваш, виждам го.
- Абе вярвам ти, ама не вярвам да е била програмистка.
- Защо.
- Ами последния път когато ти е ставал, още е нямало компютри и ...