Самолет излетял от летището в Лос Анджелис под контрола на еврейски пилот. Неговият помощник-пилот бил китаец. Това бил първият път, когато те летяли заедно, а неловкото мълчание между двамата показало взаимния неприязън.
След като достигнали необходимата височина, еврейският пилот активирал авто-пилота на самолета, облегнал се на стола си и промърморил:
- Не обичам китайците!
- Не обичаш китайците? - питал помощник-пилота. И защо така?
- Вие, бомбардирахте Пърл Харбър, ето защо!
- Не, не! - започнал да протестира помощника. - Не ние бомбардирахме Пърл Харбър, а японците!
- Японци, китайци, виетнамци... Без значение - всичките сте еднакви!
Последвали няколко минути мълчание.
- Аз не харесвам евреите! - заявил вторият пилот.
- О, така ли? И защо не ги харесваш? - попитал капитана.
- Евреите потопиха Титаник.
- Какво? Това е лудост! Евреите не са потопили Титаник! - възкликнал капитана. - Айсберг потопи Титаник!
- Айсберг, Голдберг, Грийнберг, Розенберг... без значение... всичките са ми еднакви!
Лети самолет. Пилотът се обръща към пътниците по микрофона:
– Уважаеми пасажери! Вашият командир ви поздравява. В момента летим на височина 10 000 метра със скорост 900 км/ч. Температурата зад борда е… Ах, мамка му!
В салона се възцарява гробна тишина. След пет минути отново по микрофона:
– Моля за извинение, уважаеми пътници, но стюардесата разля кафе по панталона ми. Да можеше само да видите какво петно ми остави отпред на панталона…
Глас от салона:
– Ти да можеше да видиш какво петно имам аз отзад на панталона!