Вицове за каубои и индианци
- Глей ся – започна Тошо Компира, наричан от приятелите си почтително „Дон Компирини”
– Искам да ми направиш един малък ремонт на басейна.
Строителят кимна.
- Значи, махаш тръбата за пълнене и канала… Така. И после слагаш….Момент – Компира набра бързо номер на мобилния и когато му отговориха, продължи – Та- слагаш тук отгоре една тръба, през която басейнът да може да се напълни за четири часа (нали имаш там разни инженерчета, нека изчислят каква точно). После долу, до самото дъно, монтираш друга, през която да може да се изпpaзни за осем часа – ще я сметнете там. Дотук ясно ли е?
- Да, господин Компиров, обаче ще пострада римската мозайка по стените, а и монтирането на филтъра…
- Нищо няма да монтираш – отваряте двете тръби и засичате за колко време ще се напълни басейнът. А - и друго – сложи някого на водомера да види колко вода ще изтече през това време, че задачата има и второ подусловие….После ще оправите всичко, аз плащам.
Строителят отвори уста да възрази още нещо, но Компира го отпрати с властно махване на ръка.
После влезе в къщата и отиде в кухнята, където трима души от охраната му седяха около маса, на която имаше голяма купчина ябълки. В единия ъгъл лежеше отворен сборник със задачи по математика.
- Е? – строго попита Компира – Колко?
Тримата уплашено се свиха.
- Питам ви – колко са ябълките?
Единият плахо се обади:
- Ама то много сложно бе шефе! Чуй сам – Стоян изял пет ябълки повече от Иван, но три по-малко от Петър, а Петър изял пет пъти повече ябълки от Иван…Ох, обърках се.
- Не ме интересува! Колко са били ябълките – нали това се питаше в задачата?
- Да…- въздъхна другият – четири пъти го проиграваме от сутринта и все не излиза. А и аз все съм „Петър” – три пъти ходих до тоалетната вече. Шефе, нареди им поне периодично да се сменяме, а?
- Вижте какво… - започна Компира с онова съсредоточено изражение, което караше враговете му да треперят – ако до обед не ми кажете колко са били ябълките, продължаваме със зелки, докато ушите ви станат като на зайци. Ясно ли е?
Тримата въздъхнаха и кимнаха. Компира излезе отново на двора и извади мобилния:
- Мечо, ти къде си сега? В Горна Оряховица, да, добре. В товарен влак, нали? Аха, добре…А машинистът? А, седи вързан до тебе и ти подсказва. Добре, ей сега ще ти се обадя пак.
После той набра друг номер.
- Глиган, в Русе си, нали? Добре. В локомотива на пътнически влак нали…? Е, как така в товарен? Какво значи „нямало”? В условието на задачата ясно пишеше „а в същото време от Русе срещу него тръгнал ПЪТНИЧЕСКИ влак с шестдесет километра в час”… Не, не експрес, пътнически…Добре де, както и да е. Машинистът е до тебе, нали? Добре. След десет минути тръгваш и внимавай да поддържаш скоростта точно. Щом видиш насреща си друг влак (ще го кара Мечо) – скачате всички от кабината. Ясно?
Чул потвърждение, Компира набра отново подчинения си в Горна Оряховица и му нареди каквото и да става, да се движат с четиридесет километра в час, а като видят Глигана, да скачат. После прибра телефона си успокоен – къде точно ще се срещнат влаковете (както се питаше в задачата), щеше да разбере довечера от новините.
Компира избърса потта от челото си и мислено въздъхна: „Каквото и да ми струва, ще го докарам аз моя малоумник поне до осми клас. Аз не успях, но поне нека детето да се изучи и да стане човек…”
И докато си представяше (с голяма мъка) сина си като интелигент, едно копие прелетя над оградата и се заби в земята на три метра от него. Компира подскочи и заопипва джобовете си за оръжие. В същото време над оградата се показа кръглото лице на Миро Митницата, комшията му.
-А-а, Тоше, извинявай – без малко щеше да стане беля. То уж оградите ни високи, с хеликоптер не можеш да видиш какво става зад тях, ама на…Хем им казах да внимават.
- Да не си играете на индианци? – изръмжа поуспокоен Компира.
-Какви ти индианци… -въздъхна Митницата – Дъщерята има да учи за битката при Клокотница, а то детето откъде да знае – нито Рамбо е участвал там, нито Брус Уилис… Та разделих на две охраната – да й го покажат малко така – по-нагледно.
- Хм, я да взема да пратя и моя да погледа, а? – предложи Компира – Отдавна не са го изпитвали по история.
- Прати го, няма проблем – прие Митницата – абе, то нашата се е видяла вече – така ще се бъхтим всеки ден докато сме живи – но поне децата да станат хора…..
Компира кимна – така си беше – а после се качи в джипа и отиде да купи още ябълки. Или може би зелки, кой знае.
Идвала зима, и индианците отишли при техния шаман и го питали:
- О, велики шамане тежка ли ще бъде зимата да събираме ли много дърва?
- Да, много тежка ще бъде зимата събирайтe много дърва. След една седмица индианците отишли при техния шаман отново и го питали:
- О, велики шамане цяла седмица събираме дърва, ще трябват л...и още?
- Много дърва ще трябват, тая зима ще бъде мнодо студена.
След още една седмица индианците отишли при техния шаман и отново го питали:
- О, велики шамане вече две седмици събираме дърва, ще трябват ли още?
- Още още събирайте, духовете предричат най-студената зима от 10... Вижте повече години насам.
Обаче шамана се осъмнил, дали пък духовете не го лъжат, и решил да отиде при метеоролога и да се увери. Отишъл той при метеоролога, чиято станция била на отсрещния хълми го питал:
- Абе ти разбираш от време я ми кажи тежка ли ще бъде тая зима?
- О-о-о, много студена ще е.
- отвърнал метеоролога.
- Ама сигурен ли си?
- пак настоял шамана.
- Да бе как няма да съм сигурен, я виж индианците колко дърва събират.
Извънземни кацнали на земята, за да правят експерименти с хора.
Отвлекли един тибетски монах, един индиански шаман и един българин или както си разказвахме едно време вицовете: Бай Ганьо - тибетеца, Бай Ганьо - индианеца и Бай Ганьо - българина:-) Дали им по 2 ТИТАНИЕВИ топчета и ги затворили в отделни, абсолютно празни стаи, като им казали, че трябва да направят "невъзможното" с тези топки и ще ги пуснат. Отворили стаите след 3-4 дена и какво да видят - Бай Ганьо - индианеца, бил закрепил едното топче върху другото "Абе, ти си eбaл майката на гравитацията, бе!" - плеснали се извънземните по челото с трите си пръста и го пуснали.. Той естествено нищо не разбрал, щото както знаем всички извънземни говорят само английски, а той - не, но това не е важно:-) Тибетския монах (Бай Ганьо - Тибетеца) пък направо ги бил закрепил във въздуха, използвайки древен метод за левитация. "А ти пък не само си eбaл майката на гравитацията, ти направо си я погребал след това.." му казали и той също не разбрал, по същата причина. Пуснали и него... И тогава влезли при нашия човек.. Огледали хубаво - няма топчета! "А! Невидими ли си ги направил", попитали те. И тъй като той знаел английски, ги разбрал. Свел срамежливо поглед надолу и едва промълвил:
- Ми... Аз едното го счупих БЕЗ ДА ИСКАМ, а другото го ЗАГУБИХ...
На летището. Мъж вижда ослепително красива жена и решава да я заговори:
- Добър ден.
- Добър ден.
- Дано не съм много нахален, но накъде летите?
- Чикаго.
- Какво съвпадение, аз също! Какво ще правите чак в Чикаго? На гости на роднини?
- Не, не. Отивам на световен семинар на нимфоманките…
Мъжът леко се оцъкля и преглъща шумно.
- На нимфоманките…
- Да, аз съм един от гост-лекторите на семинара!
- И какви теми ще разисквате на този семинар?
- Ами аз ще представя откритията си в две области - плод на дългогодишните ми изследвания - дълги години нимфоманките вярвахме, че испанците са най-издържливи в cekca, докато истината е, че това всъщност са индианците.
- Хм, интересно.
- Да, след което ще разбия мита, че представителите на африканските нации са с най-големите "инструменти"… Всъщност най-надарени са гърците и имам неоспорими доказателства… Извинете, впрочем, ние така и не се запознахме…
- О… - казал мъжът - къде са ми маниерите! Приятно ми е да се запознаем, казвам се Винету Пападополус!
Разказват, че индианците от племето Дакота имали предавана от поколения на поколения, следната мъдрост:
„Когато забележиш, че яздиш умрял кон, най-добрата стратегия е да слезеш от него!“
Разбира се други, отчитайки характерните си национални особености, социално-икономически характеристики и многовековните си славни традиции, предприемат по-напредничави стратегии, като например:
1. Снабдяват се с по-як камшик
2. Сменят ездача
3. Казват, че винаги са яздили този кон
4. Назначават работна група да проучи коня
5. Правят сравнителен анализ на различни умрели коне
6. Посещават други места, за да видят как там яздят умрели коне
7. Снижават стандартите по езда, за да направят възможно язденето на умрял кон
8. Променят критериите за класифициране на един кон като „мъртъв“
9. Чрез теорията за реинкарнация и кръговрат на духа и материята обявяват смъртта за форма на живот, с което научно доказват, че конят всъщност не е умирал
10. Сертифицират мъртвия кон като „Жив, но с ограничени възможности“
11. Обръщат се към международна организация, която да потвърди сертификацията
12. Наемат консултанти от чужбина, които можели да яздят умрели коне
13. Впрягат заедно няколко умрели коня, за да увеличат скоростта
14. Осигуряват допълнително финансиране и включват обучителен модул за да увеличат производителността на умрелия кон
15. Провеждат изследване на продуктивността за да определят дали чрез по-леки ездачи не биха подобрили производителността на умрелия кон
16. Декларират, че тъй като умрелият кон не изисква храна, с по-малките си оперативни разходи той има далеч по-лесна издръжка, като по този начин допринася значително повече за изпълнението на мисията на организацията, отколкото някои от живите коне
17. Обясняват, че никой кон не може да е толкова умрял, че да не може повече да бъде язден.
18. Проучват пазара за да проверят има ли по-добри и по-евтини умрели коне.
19. Обясняват, че техният кон е по-добре, по-бързо и по-евтино умрял, отколкото други коне.
20. Създават група по качеството, която да намери приложение на умрелия кон.
21. Откриват независимо разходно перо за умрели коне.
22. Увеличават сферата на отговорност на умрелия кон.
23. Развиват мотивационни програми за умрели коне.
24. Преструктурират, за да прехвърлят умрелия кон в друга структура.
25. Зачисляват умрелия кон в специален щат.
26. Изпращат умрелия кон на курс за преквалификация и/или курс по английски.
27. Пренаписват стандартните оперативни процедури, изискванията и критериите за производителността на всички коне.
28. Обличане – намятане на одеяло върху умрелия кон с надежда да се затопли и раздвижи.
29. Даване на двойна доза зоб на умрелия кон, очаквайки той да се върне към живот.
30. И двата ресурса – и облеклото, и храната – се отнемат съответно от гърба и от устата на останалите, все още живи коне, като им се обяснява важната роля на умрелия кон и нуждата от конска взаимопомощ, с което се създава и работно място „пропагандист-агитатор в конюшня“.
31. Преобличане/преоборудване на умрелия кон с ново, по-удобно седло и нови подкови.
32. Преосмисляне и понижаване важността на коня в процеса на ездата: провъзгласяване на магаретата за коне и бодро продължаване по същия път до достигане на етапа „езда на умряло магаре“ – с прилагане на същия метод няма как да се постигне различен резултат. В този момент – обявяване на пълната и тотална маловажност на магаретата, при което се пристъпва към само-обяздване и продължаване на ездата до достигане на пълна победа над злите външни и вътрешни врагове …
33. Същевременно обявяват всеки, който твърди че конят е мъртъв, за:
a. Необразован;
b. Неспособен да анализира фактите;
c. Обиждащ традициите за езда на умрели коне;
d. Млад и неопитен;
e. Стар и изкуфял;
f. Ненадежден в мнението си поради съмнително минало;
g. Твърде дебел / слаб / висок / нисък или с неправилен цвят на очите;
h. Лошо облечен;
i. Враг на Рóдината;
j. Душевно болен;
k. Или произволна комбинация от горните подходи.
Старият индианец е на 105 год. и журналистката го пита:
- Вожд Две Мръсни Ризи, 105 год. вие сте очевидец на това което белият мъж е правил – войни, прогрес, богатства, както и многото причинени вреди и щети. Къде, според вас, ние сбъркахме?
Вождът:
- Кога бял мъж намерил земята, индианец пълен шеф. Няма такси, няма дългове, пълно бизони, пълно бобъри, всичко мъж и жена работи, лечител безплатен, индианец цял ден лов и риба, цяла нощ cekc.
Бял мъж тъп зaдниk – мисли подобри такава система... ???
