Вицове за Каубои и Индианци
Красива блондинка от Ню Йорк кара през пуст район в Тексас, когато изненадващо горивото й свършило. Покрай нея минал индианец на кон и я питал дали иска да я закара до следващото село. Блондинката се съгласила и се качила на гърба на коня зад индианеца. Пътуването минало добре, с изключение на факта, че на всеки пет минути индианецът се задъхвал здраво и издавал силен писък. Когато пристигнали в селото, индиецът оставил жената на бензиностанция, извикал още веднъж силно и потеглил.
- Какво се е случило с този индианец, че е толкова развълнуван? – попитал бензиностанждията.
- Нищо, всичко беше нормално, возих се зад него, държейки се за дръжката на седлото.
- Госпожо, индианците яздят без седло.
Индианец отишъл в банката и поискал заем от 500 долара.
- За какво ще използваш сумата? - попитал банковият служител.
- Ще ходя до града и ще продавам украшенията, които правя.
- А имаш ли нещо за обезпечение на заема?
- Не знам какво е "обезпечение".
- Ами обезпечение е някаква ценна вещ, която може да покрие размера на заема. Нещо като залог.
- Аха, залог! Не, нямам.
- Имаш ли автомобил? - отново попитал служителят.
- Имам - малък камион от 1949 г.
- Не върши работа - отвърнал служителят. - А имаш ли животни?
- Имам кон.
- На колко години е?
- Не знам. А и зъбите му изпопадаха, та не може вече да се определи.
Накрая все пак му отпуснали заема срещу коня и камиона. Той взел 500-те долара и си тръгнал. Отишъл на пазара в града с влака. След няколко седмици отново дошъл в банката, извадил пачка долари, отброил толкова, колкото било необходимо и върнал заема на банката, а другите пари скрил в пазвата си.
- Какво смяташ да правиш с останалата сума? - се поинтересувал банковият служител.
- Ще си ги държа във вигвама.
- Можеш да ги оставиш на депозит в нашата банка.
- Не знам какво е "депозит" - отвърнал индианецът.
- Ами ти даваш парите си на банката, тя се грижи за тях, а когато ти потрябват, можеш да си вземеш.
Старият индианец вперил пронизващ поглед в банковия служител и попитал:
- А банката какво ще ми даде в залог?
Стъмва се. Кравите са приклещени в един каньон и каубоите се готвят за нощта. Вечерята е изядена, постелите са опънати и огъня догаря. Джими Железните орехи Томпсън почистваше револвера си Колт 44.
С бавни, някои биха казали еротични, движения прокарваше протривката в цевта. Погледът му беше разфокусиран. Уж гледаше револвера, но сякаш виждаше на хиляди мили и няколко години по далеч.
- Странно, спомних си след като закарахме онова голямо стадо до Мексико преди три години, след това се върнахме през Сейнт Луис и от там с кораб по Мисисипи. Две седмици не излязох от бардака на Голямата Бети. Всичките и момичета избягаха. Накрая и голямата Бети се предаде и ми върна половината пари за да си тръгна...
Мортимър Езичника Томпсън точеше ножа си с бавни, сладострастни движения. Ножовете бяха негова страст. Както и някои други работи за които не би могъл да говори пред старата си майчица. Плю върху камъка и продължи да прокарва острието по него. На пламъците на огъня ножа проблясваше като дълъг език...
- Спомням си когато ме оставихте в Сан Анджело, когато си счупих крака. Жените полудяха, а мъжете започнаха да ми създават проблеми. След третия дуел се наложи да бягам от там - бяха се организирали и искаха де ме линчуват.
Старият Джо Олдрич се усмихваше под мустак, пуфкаше лулата от царевичен кочан и кротко разбъркваше огъня с оная си работа. Ех момчета, момчета...
Два каубоя яздят из прерията. Изведнъж чуват женски глас, който вика за помощ... Приближават се и виждат една красива жена, завързана за едно дърво. Жената:
- Момчета, моля ви, отвържете ме..
- А, какво ще ни платиш?
- Ами ще платя в натура...
- Джо, на теб натура трябва ли ти?
- Не!
- Да вървим нататък тогава...
Оставили я и продължили. След известно време:
- Слушай, Бил, а какво е това "натура"?
- Знам ли...
- Да се върнем и да я питаме, а?
- Няма проблеми.
Връщат се и питат:
- Слушай, момиче, какво е това "натура"?
- Ами, вие ме развързвате, скриваме се в храстите...Аз ще си сваля гащите....
- Джо, трябват ли ти женски гащи?