Дневникът на един мъж, чиято жена е на почивка!
Здравей свобода!
ДЕН 1. Изпратих я! (Бих искал да сложа емотикон на това място, но не знам къде да го търся на клавиатурата – никога досега не съм изпитвал такива силни радости.)
Здравей, свобода! Ризите са изпрани и изгладени, хладилникът е пълен с ядене, цветята някак си и сам ще полея. Добре, нямам време да водя разни дневници, отивам за бира.
Ден 2. Получих SMS: „Кацането беше нормално, времето е супер, хотелът е разкошен”. Какво, тя подиграва ли се? Нищо, тук, разбира се, не е курорт, но ще мина и без него.
Ден 3. Май че се издъних. Колегите ме викаха да пийнем, а аз им казах, че не мога, трябва да извеждам кучето. Те казват: нека жена ти го изведе.
Отговарям: жена ми е на почивка. Въобще, дойдоха да пием у нас. Напихме се юнашки и всичко, което жена ми беше сготвила за две седмици, отиде за мезе. Нищо, на мене не ми трябва много, ще купя кашкавалче, саламче, разни бирички…
Ден 4. Вечерта реших да разтребя. Ужас! Трийсет и две мръсни чинии – и това само за петима! Нямам представа какво са слагали в тях, но как вони!
Най-напред натъпках всичко това в съдомиялната машина, но после си спомних, че не мога да я включа. Днес трябва да си легна по-рано, че утре на работа ме чака труден ден.
Ден 5. Денят се оказа още по-труден, отколкото си мислех. Ненадейно се обадиха съседите отдолу и казаха, че ги наводнявам. Тичам вкъщи и гледам: водата шурти от съдомиялната.Водопроводчикът каза, че сигурно все пак съм я включил, но съм преместил таймера, тя се е включила, когато ме е нямало вкъщи, а аз или не съм затворил вратичката, или някакъв маркуч се е измъкнал. Въобще, не знам. По-добре да отскоча за бира. Купих бира, а заедно с нея и еднократни пластмасови чинийки.
Ден 6. Ама че работа. Оказа се, че тя ми е оставила само шест изгладени ризи. Сега нося шестата. Май трябва да изпера останалите, но ме е страх да включа пералнята. Разбира се, проблемът има и по-лесно решение: съседката отляво щом разбра, че временно ергенувам, започна да ме поглежда някак закачливо. Може би за начало ще ме изпере? Наистина, съседката отдясно, старата вещица, също се криви някак странно, все в коридора наднича: „Вие все сте сам, та сам. Вчера гости ли имахте? Кога пристига съпругата?”. Контролира ме
Ден 7. Докато мислех за съседката отляво, идва Георгиев (един от тези, дето пихме у нас на третия ден) и казва: може ли да се отбия при тебе довечера? Питам го: пак ли с компания? А той: не, никаква компания. Аз: какво ще правим? Той: за тебе не знам, а аз с едно момиче ще поседим кротко на дивана, няма къде на друго място. Браво, проникновено попита, не ми беше удобно да му откажа. Добре, ще отида на кино.
Ден 8. Той е животно, а не колега. Заля с шампанско цялото ми легло. Изхвърлих чаршафите, но матракът (ортопедичен, супер скъп!) все едно мирише.
Сега вече и съседката отляво не мога да поканя. А времето тече!
Ден 9. Този Георгиев дори не е животно, а пълен кретен. След два дни се отбих в банята (реших да се измия). Там на видно място някакво червило. И гребен със странна форма (нещо като папагал), целия в дълги косми. Добре, че жена ми не си идва днес, ама че шум щеше да вдигне.Изхвърлих червилото и гребена. За всеки случай прерових целия апартамент – май няма повече никакви следи.
Ден 10. Реших да прекарам вечерта спокойно. Купих биричка, седнах пред телевизора. Открих, че дистанционното е изчезнало някъде. Първия половин час ходих до телевизора – превключвах програмите на ръка. След третата бутилка ме хвана мързелът, цяла вечер седях и гледах „Жертва на любовта”. Или „Бездна от страст” не помня точно. 4 серии поред. Добре, утре ще купя някакво DVD с еротика. Ще извикам съседката отляво.
Ден 11. Оказа се, че кучето е отмъкнало дистанционното в къщичката си и там го е направило на дребни парченца. Сигурно се е обидило, че не съм го разхождал три дни, само го пусках на балкона. Проклето животно! Трябва да завъдя рибки. Накратко, не ми беше до съседката. Жалко, последна вечер. Утре пристига жена ми. Трябва да разтребя поне малко. Купих DVD („Безумните оргии на плътта” – част 4-11), после ще го изгледам.
Ден 12. Излязох от работа (колегите се натъжиха много, когато разбраха по какъв повод), посрещнах половинката, закарах я вкъщи. Една такава загоряла, бодра. Веднага се зае с домакинството. Включи съдомиялната, пералнята. Отвори хладилника, учуди се: Защо не си ял супа? Цялата тенджера си стои. А аз откъде да знам какво има в тази тенджера? От бирата въобще не я виждах. След това в банята: о, не си ли виждал грeбена ми във форма на папагал? Видя „Оргии на плътта”, веднага се развесели: мъчно ти беше, нали? На вратата се звъни. Съседката отдясно, старата вещица: о, колко е хубаво, че се върнахте, на мъжа ви му беше толкова мъчно, толкова мъчно
Из дневника на младия татко.
1 юни
Ура!!! Роди ми се син! Жена ми казва, че е пълно мое копие. Божке, така ли изглеждам?! Трябва да тръгвам, ще празнувам раждането с приятели.
7 юни
Днес сутринта жена ми каза, че е време да спра да празнувам, спомена нещо за някакъв син и ми даде да подържа някакъв пакет. Даже не си спомням къде го сложих после.
8 юни
Ура!!! Роди ми се син! Трябва да го отпразнувам с приятелите. Жена ми каза, че първо трябва да изгладя тази купчинка ританки.
12 юни
Все още гладя. Чувствам се като Пепеляшка. О, мила фейо, къде си? Ела да ме спасиш!
15 юни
Феята дойде и ми донесе още ританки. Човек ще си помисли, че го кърмим с бира това дете.
18 юни
На гости ни дойдоха мои роднини. Казаха, че синът ми е пълно мое копие и това трябва да се отпразнува.
24 юни
Дойдоха приятели, пиха бира и се веселиха. За съжаление не можах да се присъединя към тях, защото къпахме бебето.
25 юни
Роднините си тръгнаха. Казаха, че и двамата ми синове приличат на мен, но този вляво – повече.
30 юни
Дойдоха приятелките на жена ми. Взеха детето от ръцете ми, за да му се порадват. Най-накрая малко свобода. Ще отида да погладя. Казаха, че бебето било пълно копие на майка си. Взех си сина. Не стига, че се кикотят глупаво, ами и говорят глупости.
5 юли
Докато жена ми ходи до магазина, синът ми се напишка и се разплака. Не посмях да го преобуя. Намерих изход от положението – започнах да го суша със сешоара. Жена ми се върна и ми заши един зад врата. Обидих се – старая се, а тя…
9 юли
Купих подарък на сина си. Радиоуправляем модел танк. Засега обаче детето е малко и затова ще си играя сам. Набелязал съм му още подаръци.
15 юли
Учих се да пера бодита. Получи ми се. Жена ми ме похвали и като награда ми позволи да пера и ританките.
19 юли
Снощи бебето спа много лошо. Постоянно се събуждаше и плачеше. Цяла нощ го носихме на ръце. Едва дочаках утрото. Най-накрая отивам на работа. Поне мъничко да си отдъхна.
23 юли
Докато перях, ми дойде една отлична идея. Предложих да прикрепим единия край на маркуча към сина ни, а другия да го пуснем директно в тоалетната и така да пестим от памперси. Жена ми не прие иновацията, според мен й стана криво, че не се е сетила първа.
30 юли
Днес учих сина ми да насочва струята. Или още не му се получава, или нарочно ме целеше. Успях ловко да я избегна, обаче жена ми каза, че сам ще си пера пердето. Добре, че още не е забелязала тапетите.
3 август
Според мен синчето най-накрая усвои основите на точното пишкане – днес успя да уцели котката, и то право в муцуната. Радостта ми е малко помрачена от факта, че обля също телевизора и списанието на жена ми. На мен самия ми се наложи два пъти да отскачам. Мисля си, че… (следващите записи са нечетливи поради голямо жълто петно).
Сутрин! Мъж с тежък махмурлук се събужда от аромата на прясно сварено кафе. Обръща се към нощното шкафче и забелязва, че под чашата има оставена бележка:
- Скъпи, отивам на работа. Сварила съм ти шкембе, а в хладилника имаш две бирички. Целувам те и до скоро.
Озадачен, отива до стаята на сина си и го пита:
- Абе, к'во става тука?
- Ами тате, вчера се прибра пиян като свиня. Докато се опитваше да си закачиш палтото, счупи закачалката, влезе през стъклото на холната врата, падна и счупи и масичката. С мама едвам те качихме на дивана. После тя тръгна да те съблича, но когато ти разкопча ципа на панталона, ти я удари и каза:
- Разкарай се kуpbo, аз съм женен мъж.
Днес бях на погребение на дядото на една приятелка, който е бил члeн на някаква секта. По традиция на тази секта, на погребението присъстваше ясновидка, която трябва да предскаже кой ще е следващия, който ще умре. В края на церемонията, тая вещица се съсредоточи и заяви, че следващия, който ще умре е този, който пръв напусне гробището.
Пети час седим на могилките. Някои играят карти, по-възрастните играят табла, а младежите си чатят в телефоните.
Поръчахме пица и бира.
Помогнах на охраната на гробището, която дойде да ни изгони, да си навият ръкавите, за да не се изцапат с пицата. - много приятни момчета.
Довечера ще правим барбекю с полицаите, които между впрочем са дошли да ни арестуват, но незнайно защо, решиха да останат.
Един полицай се обади на пожарникарите и ги помолил да ни донесат одеяла и сгряващи покрития. Сега си мислим, струва ли си да им обясняваме причината за нашето пребиваване тук или не, отчитайки това, че разносвачите на пица също решиха да останат с нас. Притесняваме се, дали ще има място за всички...
Аз като добър и хрисим човек, ще ви държа в течение на ставащото.
Правят статистика, как реагират жените след първата брачна нощ.
В Англия:
- Боже Господи, дано съм заченала. Не ми се повтарят повече тези срамни движения.
Във Франция:
- Пиер, дай ми една чаша вода, да си изплакна устата.
В Германия:
- Ханс, подай ми една бира или и това не можеш.
В Унгария:
- Янош, ако и довечера се представиш така, стягам си багажа и заминавам за България.
В Русия! Събужда се Светлана. Поглежда към съпруга си и пита:
- Иванушка ти също си жив?
В България:
- Вече е към обяд. Марийка става от леглото, поглежда към Иванчо и казва:
- Ех Иване, Иване. Ако и заплатата ти беше такава, голяма...