Свърши кучешката храна, а лабрадорът най-нагло иска да яде. Няма как - отивам до супермаркета. Стоя на опашка пред касата с пълна количка с "Педигрипал". Някаква вредна дама зад мен се интересува:
- Куче ли имате?
- Не! - казвам.
- За себе си я купувам. Започвам диета, за втори път, нищо че след първата се оказах в реанимацията с всякакви сонди и игли по мен. Преди това обаче бях смъкнал 25 килограма.
Онази не спира обаче - егати и заразата:
- И как се изпълнява тази диета?
- Лесно, трябва да си носите през деня по два пълни джоба от тези гадости. Когато почувствате глад изяждате едно-две парчета. Хем ще сте сита, хем ще изглеждате чудесно, като кучето на опаковката.
Тая не млъква... сега се интересува защо съм попаднал в реанимацията - да не би да съм се натровил с храната?
- Не, какво натравяне! Просто бях седнал по средата на улицата да си ближа яйцата и ме блъсна автобус.

Един турист, разхождайки се из древен град - влязъл в магазинче за сувенири.
Харесал си една изкусно изработена и наглед стара бронзова котка и попитал за цената и.
- Десетарка за котката! - рекъл продавачът - и още 1000 за историята и.
- А не може ли само котката да взема? Не ме интересува историята.
- Хубаво, ама ще се върнете, сигурен съм в това.
- Да бе! - изпръхтял презрително туристът, взел статуетката, оставил десетак и си излязъл.
Още на входа някаква улична котка се присламчила към него. След няколко крачки от близкият двор изскочили още три, четири, на първото кръстовище го посрещнали нови десетина. Човекът крачел все по-бързо, но напусто - отвсякъде извирали още и още, и още, и още, и още, и още, и още котки, и тръгвали след него. Затичал се ония, а вече стотици котки го преследвали. Стигнал до краят на улицата - пред него - само море. Не знаейки какво да прави, туристът с все сили метнал бронзовата котка в морето, а ордите котки профучали край него и наскачали след сувенира.
Туристът седнал запъхтян на вълнолома, държал се за главата си, не можейки да повярва на видяното, след това хукнал обратно към магазина.
- Хи-хи-хи! - потрил ръце търговецът - нали ви казах, че ще се върнете? Една хилядарка и имате историята?
- Не ме интересува историята - рекъл запъхтян човекът - Малък бронзов циганин, имате ли?