София.
Околовръстно шосе. Катаджия спира "Бентли", движещо се със скорост два пъти над разрешената. "Бентли"-то спира, бавно се отваря затъмненото стъкло. Катаджията:
- Петров, пътна полиция. Документите.
От стъклото се подава ръка с банкнота от 100 лв. Катаджията ги прибира и казва:
- Лек ден! Постарайте се да не нарушавате правилата...
През прозореца се подава ръката с втора банкнота от 100 лв.
- И бъдете внимателен, след два километра има други колеги...
Друга 100-левка.
Катаджията, след като поглежда номера на колата:
- Аз работя тук вторник и четвъртък от 08.00 до 17.00 часа. Запомнил съм номера на колата - тогава можете да карате, както си искате...
Отново 100-левка.
- Бъдете жив и здрав, вие и децата ви! Успех в бизнеса, кучето ви да печели награди на всички изложения...
Пак се подава ръката със съответната банкнота...
Катаджията я прибира, стои известно време, след това се прокашля, застава мирно и казва с тържествен глас:
-А сега - стихотворение...
Актуални реплики към започналия морски сезон, които ще чуете на плажа!
„Бaх тоа песък колко аа горещ!”
„Бaх тоа песък още са нее сгреял!”
„Таа водъ е лед, недей влаза да та не вадиме посиньиел!”
„Фръгай тоа фас тукее и го зарови като лaйнo на куче…”
„Де не фръгай тоа фас у краката ми, ша стана да маана да та прекина!”
„Мола ти са рупай тоа кукуруз часка, че баш сиги ма нервираш…”
„Бaх таа водъ е на пикоч!”
„Ша ма фанат за мрътвеца, 8 лева за чадър нема да дам!”
„Свий тия въторе, не моа легна кат човек…”
„Ако още един път тръснеш песък от таа авлия, ставам и ти троша канчето.”
„Глей тия къ цапат като уя ми!”
„Контра на твойто сичко и ви ебавам пуtkata майна те сиги те!”
„Ша връа дира да ям нещо.”
„Сакате ли бира, бе, уйове?”
„Глей онаа какъв шипар аа! Маай още кебапчета и тизе, жено, ша та вада от назе с кран!”
Ей, кво са прайш, че четеш?! Ти некролог да прочетеш, ша зАспиш от преумора!”
„Сакам си дОма, тука на тоа плаж не моо ма нарАнат.”
„Глей ги онаа босчАтата къв зaдниk е отпрала като каменополска биволица!”
„Ба неговата майкя! Тука има повече ора от пАнаиро на Криводол!”
„Склапи ги таа Уста, че мисла ка да ида да й го вдена е на онаа тамее!”
„А па тоа спасител е толко изтръпнал, че нема повече накъде.”
„Цецке, кво реве мЪнинкия? Ша стана да го дОбия!"
Срещат се двама приятели, които са заврени зетьове. Единия пита другия как я кара при тъщата.
- Ами какво да ти кажа, каквото ми кажат изпълнявам. Багажа ми е приготвен и съм готов когато ми покажат вратата сам да си тръгна. А при теб как е?
Другият заврян зет, който бил военен му отговорил.
- Ами добре съм, защо не дойдеш на гости.
Отишъл му на гости.
Още от вратата го посрещнала жената на приятеля и любезно го поканила да влезе. След малко се появила тъщата и застанала пред зетя:
- Какво да купя за госта, бира имаме ли, а мезе?
- Отиди вземи каквото трябва и гледай да не се изложим пред госта.
Гостенина се притеснил от това внимание и запитал приятеля си:
- Абе как става така, аз у нас дума не мога да обеля, а у вас всички търчат и те гледат в очите.
- А лесно става приятелю. Когато се запознахме с жената те имаха едно куче, което ме лаеше. Извадих му жълт картон. После отидохме с жената на почивка, като се върнахме то пак ме лаеше. Показах му още един жълт картон. След време бях в командировка, като се върнах кучето пак ме лаеше... извадих пистолета и го гръмнах.
- Ами женати и тъста?
- А те ли. Ами те са с по два жълти картона.
Кучето на сър Джон му се примолило да го пусне да разцъка малко в събота вечер. Сър Джон се съгласил, но го помолил да не закъснява. Да, ама не.
Чак към пет сутринта на входната врата се позвънило. Сър Джон отворил и що да види? Песът, мъртво пиян, облегнат на касата на вратата, му се хили тъпо.
- Пил ли си, бе?
- Аз? Нееееееее!!! Хлъц!
- Що лъжеш, бе, пес, долен?! Я, щом не си пил, искам да чуя един весел кучешки лай.
Кучето си взело въздух и...:
- Ла ла ла лай ла лааааай...