Решили няколко от по-известните учени в Рая да поиграят на криеница.
Закрил си очите Айнщайн и започнал да брои до 100. Всички се разбягали, с изключение на Нютон, който просто нарисувал един квадрат със страна един метър и застанал вътре. Когато Айнщайн си отворил очите, видял Нютон да стои срещу себе си.
- Нютон е вън, Нютон е вън от играта! - извикал щастливо Айнщайн.
Нютон отрекъл, като казал, че всъщност той не е Нютон! Насъбрали се всички наоколо да го вразумят, но той продължил да настоява, че не е Нютон.
- Е как така? - попитали всички. Нютон обяснил:
- Застанал съм на квадрат със страна един метър, т.е. аз стоя върху един квадратен метър, следователно аз всъщност не съм Нютон, а съм Паскал - един Нютон на квадратен метър на практика е равен на един Паскал. Следователно аз съм Паскал - Паскал напуска играта!
Тролейбус, горещо лято... От предната се качва жена с малко момиченце. Момиченцето дудне противно:
- Мамо, купи ми шоколад!
- Не.
- Моля те, мамо, купи ми шоколад!
- Не, не може.
Момиченцето застава по средата на прохода, опира ръце на хълбоците си и заявява на целия тролейбус:
- Ако не ми купиш, ще кажа на баба, че смучеш пишkata на татко!
Всички ревваме от смях, шофьорът спира, жената, цялата червена, изскача от тролейбуса.
След няколко спирки се качват мъж с малко момченце.
Момченцето започва да дудне:
- Татееее, купи ми шоколад...
Всички пътници лягаме от смях. Мъжът се оглежда неразбиращо.
Шофьорът , лежащ на волана от кикот, казва по микрофона:
- Господине, по-добре му купете шоколад.