Баба Яга сварила ракията и се чуди с кого да я изпорка.
Обадила се на Змея.
- Аре бе, koпeлe! Само ти не си умрел, ела да къркаме!
- Ида, ида...
Баба Яга си сипала едно и седнала на прозореца да го чака. Гледа търчи тоя, па падне. Стане и пак търчи. Падне, стане и пак.
Стигнал накрая. Баба Яга сипала еликсир, пили по едно, две и го питала:
- Що така тичаше, падаше, тичаше?
- Ми щот, кат си помислим за ракията - бързам! Ма кат се сетя, че после ще требе да те плюща припадам...
