Срещат се двама ловци.
Единия носи пет яребици, а другия без нищо...
- А бе, човек, какво правиш ти, бе! Аз тука цял ден се бъхтам, а нищо не съм хванал... а ти... някви магии ли праиш, що ли?
- А, елементарно е... Тактиката е следната - отиваш при дупката на лисицата и викаш "Уху-ху", и като видиш очото- стреляш!
- Добре, щом казваш...
На другата седмица пак се срещат двамата, тоя дето не бил уловил нищо целия овързан, обинтован, абе направо мумия! Другия го пита:
- К'во стана бе, братче. Нищо ли не хвана?
- Маани, маани, не е за приказка! Абе излезнах аз на другия ден, тръгнах в гората, и не след дълго гледам една голяма дупка, черна, ама черна! И си викам, тука някой динозавър ша са въди... И викам аз "Уху-ху" и са заслушах. По едно време чувам отвътре "Уху-ху". Айде бе, си викам, и пак викам "Уху-ху". И то пак вика "Уху-ху". И са показа едно очо, ама голямо, ама жълто! Ах сега та пречуках аз теб! Стрелям, нищо, стрелям, пак. И по едно време кат ма заджаса оня ми ти експрес "Варна-София"...
Мъж тръгва на лов.
Решил да вземе със себе си своята съпруга. Докато пътуват в колата, той и обяснява, какво да прави по време на лов:
- Главното при ловът е не толкова да убиеш елен, а да съумееш, да докажеш на ловците, които ще дотърчат от всички страни, че именно ти си застреляла този елен, а не те. Затова трябва да стоиш до убития елен и на всеки, който дойде, да обясняваш, че ти си го застреляла и той ти принадлежи.
Пристигнали те в гората, взели пушките и всеки тръгнал в различна посока. Върви мъжът из гората, никакви елени не се виждат, изведнъж - "Буууум" - наблизо се чува изстрел. Тича мъжът по посока на изстрела и гледа жена си, а до нея един мъж, на когото тя доказва нещо ръкомахайки..Приближава се човекът и чува, как другият й отговаря:
- Добре, добре, този елен, ти си го застреляла... ама... не може ли поне седлото да си прибера...