Един човек, вегетарианец, трябвало да замине командировка в Лондон. На отиване с British Airways, а на връщане с Bulgaria Air. Обажда се в софийския офис на Бритиш еъруейз:
- Добър ден, ще летя с ваш полет. Аз съм вегетарианец.
- Много добре, ще ви сервират вегетариански обяд, ако не ви е трудно, моля, напомнете на стюардесата.
В Лондон звъни на България еър:
- Добър ден, ще летя с ваш полет. Аз съм вегетарианец.
Мълчание в слушалката, а после:
- Поздравления!
От пет години почивен ден нямам.
Ня-мам. Ходя по сватби. За букета. Зъб ми избиха, ребро ми пукнаха, десетки ноктопластики отидоха фира, аркади имам повече от Кубрат Пулев, покана получих от отбора по ръгби да им стана капитан. С времето задобрях, рефлексите ми се изостриха, хвърлям се като джак ръсел териер, засичам като радар . Не се хваля, ама ако ме сложиш на вратата съм по-добра от Георги Петков – дузпа няма да пропусна. 73 букета съм хванала до този момент. Трупам. Вкъщи на гробища след Задушница прилича, панделки имам да пребинтовам десетина фараона. Но не. Не ми предлага. Намеци му правих всякакви и накрая откровено си му казах - не съм претенциозна за пръстена, не е важно да е с диамант, не е важно да е златен, не е важно да е пръстен даже. Може и ламаринена отварачка от кенче. Но не. Не ми предлага. Менделсоновият марш ми е мелодията на телефона. Бялата рокля стои в багажника, до аптечката, готова за мълниеносна употреба. Изкарах с отличие курс за танци на пилон. Зеле слагам, шпагат правя, накладки сменям! Но не. Не ми предлага. Щот една циганка, начи, му била гледала и му казала, че а се ожени, а бял ден няя да види. Жена му щяла да е мързелива кат боа, погълнала военен министър, кошмарна готвачка, некадърна домакиня и така щяла да напълнее след сватбата, че вместо шлифер щяла да носи туристическа палатка за 7 души. И да, само щяла да му харчи парите, да му къса нервичките и да му слага рога. Това последното не мога да го разбера.
Що вика на майка си „една циганка“ ,също не мога да разбера.
Един грозен, тъп, гнусен змей хванал американеца, французина и българина и им казал:
- Искам всеки да ме впечатли с нещо, за което не съм чувал, иначе ще го изям.
Американецът казал:
- САЩ - Статуята на Свободата, Лас Вегас...
Змеят изсъскал злобно:
- Мен ли се опитваш да впечатлиш с някакви си сгради, бе?! - и го изял.
Французинът започнал:
- Франция - Париж, любов, съвършенство, красота...
Змеят изсъскал още по-злобно:
- Мен ли се опитваш да впечатлиш с някаква романтика, бе?! - и него изял.
Дошло ред на българина и той казал:
- Аз живея в една малка, нескопосана, недодялана, незабележима, невзрачна държава. Никой, никога не е чувал за нея.
- Къде е тая държава? Как се казва? - попитал змеят.
- Ами тя е на Балканския полуостров и се казва България... - отговорил българинът.
- Аааааа... - изненадал се приятно змеят, - България, София, дъщеря ми учи в МЕИ-то