О, Lidl
три дена ченгетата млади
как входът ти бранят.Паргингът
препълнен повтаря на боя ревът.
пристъпи ужасни!Дванайсети път
клиентите нагли лазят по пътеката тясна
и тела я стелят и линейки пристигат.
Бури подир бури,клиент след клиент
И бабка безумна сочи входа пак
и вика"Търчете,че свършиха промоциите"
и тълпата тръгва с псувни сърдити
о, пръдня гръмовно въздуха разпра
и на входа ченгето падна в несвяст
А персоналът отвътре крещи
"Спрете ги,че олиото свърши"
и зареждат,зареждат а клиентите грабят
и излизат,и връщат се пак,
да напълнят с промоции торбата,
че по-бързо да си изпразнят хазната
касите екнат,клиентите ревът
с количките налитат,за банани мрът
идат на рояци, персоналът трепти
а отвън чакат още за ниски цени.
три часа вече стърчат
входа не виждат,някои ревът
но по всички телевизии ги дават
с деца ревящи,с бой по селяшки
че от всички да се помни и знае:
Бългаският народ непоклатим е
дори в простотия затънал до шия.
.......................................................
и днес още в София знаят,
че ако нов магазин се отваря
лудница страшна настава
и "Пирогов" без мир и сън остава
Нека се помни погрома
и на бабите стари маратона,
че ако някой магазин открива
бързо, бързо далеч да се скрива.

Август месец. Малък град в Южна Франция. Ваканционният сезон е в разгара си, но тъй като вали бизнесът е замрял. Всички за в дългове.
За щастие един богат руски турист пристига във фоаето на малкия местен хотел. Поръчва си стая и слага 100 евро на рецепцията, взима ключа и отива да инспектира стаята на горе по стълбите на третия етаж.
Хотелиерът взима банкнотата и се втурва към касапина, на който дължи 100 евро. Касапинът взима парите и бяга при доставчика на месо на едро, за да плати дълга си. Доставчикът на едро се втурва при земеделския производител, за да му върне 100 евро за прасетата, които е взел от него преди време. Фермерът триумфално дава 100 евро на месната пpoctиtуtka, която го обслужва на кредит. Пpoctиtуtkata бързо отива до хотела, тъй като дължи на хотелиера за използвана стая, в която забавлява клиентите си и слага на тезгяха 100 евро и си тръгва.
В този момент богатият руснак слиза до рецепцията и обявява, че стаята не го задоволява взима 100-те евро и си тръгва.
Не е имало печалба или доходи, но всички вече нямат дългове.Изглежда, че хората в малките градове имат по-оптимистично бъдеще.
Било в ония времена, когато рокендролът бил още млад, а Варшавският договор пазел съня на мирните граждани. Границите били опасани с два рида бодлива тел, народната милиция била нащрек. Но било лято, дишали се малко по-свободно, по морето било пълно с чужденци и градусите се били разщъкали. Двама представители на тази родна фауна се разбрали, че тази вечер ще "забиват" заедно. Разходили се, седнали в някакво кафене, заприказвали две полякини. Работите потръгнали и както си бил редът, отишли на ресторант, почерпили се, после на бар, където продължили с тези богуугодни дела. Късно през нощта всички се запътили към хотела на нашите герои, където те пазели бутилка коняк, с намерението да продължат с почерпката.
Обаче на единият гларус му дошло в повече и щом помирисал леглото, откъртил безвъзвратно.
На другия ден по обяд, момчетата се събудили със съответстващия свиреп махмурлук, а момичетата си били тръгнали.
Падналият рано в борбата мълчал гузно.
Другият го подбъзиквал:
- Алоуу, спящата красавица, как можа бе, как можа да се натаралюнкаш така...Да изпуснеш такова разкошно гадже, цяла вечер те изяждаше с поглед.
След много значителна пауза продължил:
- Нооо, не се притеснявай, добре че съм аз. Благодарение на мен, българската чест бе защитена.
Първият се опулил невярващо:
- Аре стига бе, само не ми ги пробутвай, че си ги изчуkaл и двете. Та ти беше по-пиян и от мене...
- Нее, не съм ги чуkaл, но поне преди да се строполя в леглото, успях да им кажа, че сме сърби.
Влезнал американец в един бар и казал на бармана:
- Братле, дай едно уиски!
Барманът го погледнал учудено и му казал:
- Слушай сега, тук е много скъпо, не можеш да си го позволиш.
- Абе аз сам баровец, бе! Давай като ти казвам!
Изпил американецът уискито и барманът му казал 1000$.
- Еййй, ти луд ли си!
Сложил си ръката на бара и казал:
- Режи! Ръката ми повече да не пипне алкохол!
Шаааат и оня с една брадва му отрязъл ръката. След малко в бара влезнал руснак и казал на бармана:
- Дай една водка.
- Тук е много скъпо, не е за теб.
- Дай една водка като ти казвам, бе!
Изпил си водката и барманът пак казал 1000$. Сложил си руснакът крака на бара и казал на бармана:
- Режи! Кракът ми повече да не стъпи в бар!
Шат, отрязал му крака. След малко дошъл и българинът:
- Дай една ракия.
- Ама тука много скъпо...
- Дай една ракия, бе!
Изпил нашият ракията и барманът пак поискал 1000$.
Българинът гледал, гледал, извадил си хуя и го сложил на бара.
Барманът шашнат попитал:
- Кво, да го режа ли?
- Не! Да го духaш!
Моше си купил крава за сто шекела от стар селянин. Селянинът му обещал да закара животното у тях на следващия ден. Дошъл както се уговорили, на следващия ден, но без кравата.
- Извинявай, Моше, но кравата умря...
- Жалко, но тогава ми върни стоте шекела!
- Не мога, Моше, вече пропих и пропилях парите.
- Добре, тогава просто ми донеси кравата.
- За какво ти е умряла крава?! - шашнал се селянинът.
- Ще я разиграя на лотария.
- Как ще разиграваш на лотария умряла крава?!
- Повярвай ми, мога да го направя... Просто на никого няма да казвам, че кравата е умряла.
След месец селянинът случайно среща Моше:
- Какво стана с моята умряла крава?
- Разиграх я на лотария, както ти обещах. Продадох петстотин лотарийни билета по два шекела парчето и заработих 998 шекела чиста печалба.
- И как - никой ли не се възмути?!!
- Само този, който спечели кравата. Как се възмущаваше и как крещеше!... Даже се наложи да му върна двата шекела!