Вървят си прасчо и мечо пух през гората и си говорят:
- Ех прасчо какво е хубаво времето, ясно, слънчево,
а колко сме гладни и каквито сме добри приятели, сега ако
намериме нещо за ядене ще си го разделим и ще се наядем,
защото сме много добри приятели и времето каквото е хубаво ...
- Да мечо пух, колко сме гладни и ако намериме нещо за ядене
ще си го разделим и ще се наядем и времето колко е хубаво,
а ние какви добри приятели сме ...
И както си говорят, хоп ... пред тях едно гърне с мед.
Мечо пух:
-Прасчо виж, гърне с мед. Сега ще се наядеме и времето колко е хубаво
и ние какви добри приятели сме ...
Опитал се да бръкне мечо пух в гърнето, обаче лапата му не може
да влезе през гърлото.
-Прасчо, лапата ми е голяма и не мога да бръкна пробвай ти,
за да се наядеме и времето ..... и ние какви добри .......
Пробвал прасчо, обаче и неговата лапа не влиза.
Прасчо:
-Мечо пух, аз ще отида да взема една лъжица и с нея ще извадиме меда
и ще се наядеме и времето .................... Ти стой да пазиш меда.
-Добре прасчо, ти отиди за лъжица, а аз ще пазя меда и каквито сме добри
приятели ...............
Тръгнал прасчо. След малко се връща и какво да види:
Гърнето счупено, меда изяден,
а мечо пух лежи на тревата с издут корем и пъшка.
-Браво бе мечо пух, такъв ли си приятел, аз да отида за лъжица,
а ти през това време да изядеш всичкия мед. Нали щяхме заедно да ядеме,
защото сме добри приятели и времето колко е хубаво .....
А мечо пух едвам си надигнал главата:
-Трай бе свиньо-о, че ми е лошо ........
Коледа, рано следобяд.
Празнична трапеза в горската кръчма. Всички са блажено преяли и клюмат на столовете, като от време навреме някой лениво се пресяга за още една мръвка или чаша бира. От камината лъха приспивна топлина и мирис на горящо дърво. През прозорците струи белотата на току-що навалял сняг.
Изведнъж вратата се отваря с трясък и на прага се появява Мечо Пух. Облечен е в маскировъчни дрехи, муцуната му е боядисана със сажди. Препасан е с ленти с патрони и колани с гранати и държи огромна картечница. Оглежда масата с мътен поглед, казва: "аха-а!" и започва да стреля във всички посоки. Трясъкът е оглушителен, бутилките зад тезгяха избухват една след друга, рафтовете падат, прозорците изхвърчат на парчета, ламперията се цепи на трески, полилеят пада върху масата... в този момент свършват патроните; Пух захвърля картечницата, вади два гигантски пистолета и пръсва случайно оцелелите бутилки, еленовите рога на стената, портрета на кръчмаря и жена му... Когато и пистолетите свършват, Мечо започва да хвърля една по една ръчни гранати из помещението, след което от кръчмата остава купчина димящи развалини. Изпод тях се надигат облещени, раздърпани и опушени горски жители, които допреди минута кротко са хапвали и пийвали.
Пух ги поглежда кръвнишки, плюе на пода и процежда през зъби:
- Прасе ви се прияло, а, гадини!