Един човек забогатял.
Решил да пътува в чужбина и си приготвил голяма пачка, защото бил чувал, че на митница е страшно. Пристига сутринта на границата, привиква шефа и казва:
- Можеш ли да събереш момчетата на площадката?
- Мога - казал шефа.
Подредили се митничарите в редичка и нашия човек дал на всички по 200 марки, на шефа 500. Поомекнали митничарите, взели да го тупат по рамото и един го попитал:
- Кажи сега какво изнасяш?
- Нищо не изнасям бе хора, чул съм, че се дава на митничар и ви дадох.
Митничарите се подсмихнали и си казали - ще внася.
На връщане се повтаря същата история, този път обаче митничарите му разкостили колата и верно нищо.
Минало се време. На нашия човек бизнеса му вървял, той често ходел в чужбина и всеки път давал на момчетата по 200, на шефа - 500. Веднъж обаче идва той, подреждат се митничарите и той им връчва по 50 марки.
Притеснен шефа го дръпнал настрана и го пита:
- Какво става бе, човек?
- Ами, бизнеса се скофти, дъщерята се зажени, а и една къща строя - тия направо ми одраха кожата.
- Ти хубаво строиш - казал кисело митничаря - ама защо с наши пари, да ти eбa майката?
На аерогарата една англичанка.
Митничаря прави проверка на багажа и намира 7 броя жартиери.
- Охооо - съставям ви акт, това си е чиста контрабанда.
- Ама моля ви се, сър, това са ми за всеки ден - понеделник, вторник, сряда... до неделя.
Той казва:
- Да бе колко, съм тъп - и я пуска да премине.
На другия ден случката се повтаря със една италианка. Тя обаче имала 5 жартиера. Митничаря казва:
- Ако вашите жартиери бяха седем бих разбрал, за всеки ден по един, но сега нищо не разбирам. Няма логика, значи са контрабанда. Съставям ви акт.
- Но сър, моля ви. Понеделник до петък жартиери, събота и неделя... сам разбирате...
Той си казал "да бе много сам тъп, права е италианката" - и я пуснал.
На следващия ден преминава рускиня със 12 жартиера.
- Ох-о-о-о-о, 12 броя, и сега какво ще правим госпожо. Да бяха седем бих разбрал, да са пет пак, но сега не разбирам.
- А, уважаеми сър, това са ми жартиерите за януари, февруари, март...
Митничар умира и попада в ада.
Дяволите го посрещат, облича му копринен халат, слагат му ланци по врата, дават му куфарче пари и го пускат в ада.
Влиза той, гледа навсякъде разкош. Влиза в едно казино:
- 1000 долара на червено.
- Извинете, господине, не приемаме пари.
Отива на бара:
- Едно мартини с лед!
- Не приемаме пари, господине.
Влиза в ресторанта:
- Супа от костенурки, стриди и шампанско...
- Съжалявам, не приемаме пари...
Митничарят отива при дяволите отново и пита:
- Абе в тоя ад, въобще нещо може ли да се купи с пари?
- Не.
- И защо?
- Ами защото тука е ада за митничари...