В една кръчма в Германия си седят една маса старци и една маса младежи.
старците се скъсват да се хилят и поркат и веселят се. По едно време младежите се заслушали и чуват как старците викат: "Еее, едно време бacи кефа това Франция отиваш на театър, гледаш актрисите харесаш си някоя качваш се на сцената, eбaнe, eбaнe, eбaнe па хванеш некой франце и бой, бой, бой. Утре отидеш на балет, пак бой, бой, бой, пак eбaнe , eбaнe влезнеш в публичен дом и се извикаш, курвите на ляво, мъжете на дясно едните eбaнe, eбaнe , eбaнe, мъжете бой, бой ... Това Франция е страшна страна, супер е."
Решили младежите да ходят и да видят с очите си и да видят те къде тоя живот така във Франция. След една седмица се прибират и пак отиват в тая кръчма, там старците пак седят и си запиват, пак се кефат и пак викат, тая Франция готина страна.
Единия от младежите, целият подут от бой с избити зъби отива и им вика:
"Абе старци, ква Франция бре, ние бяхме там, направихме като вас и ни изкъртиха от бой бре."
Стареца: "Е как така бре? Вие с коя туристическа агенция сте ходили?"
Младежа: "Ми с ТУИ"
Стареца: "Е ние на времето ходихме с СС"
Оженило се,навремето,едно селско момче.
Дошла след няколко месеца майката на булката на гости и гледа,че дъщеря й ходи посърнала,невесела.Досетила се тя каква е работата и решила да поговори със зетя
-Я ми кажи,зетко, вий вечер като си легнете с дъщерята какво правите?
-Ами спим-казал зетят
-А виждаш ли онова магаре на баира какво прави с магарицата? И ти трябва да правиш така.
Заминала си тъщата и след време пак дошла на гости.Гледа ,дъщеря й весела ,шета и пее
-Е зетко,виждам,че си послушал съвета ми
-Всичко е наред,бабо,ама отначало докато я изкаарам на баира да я eбe,голям зор видях
Говорят си двама мъже на възраст:
- Наборе,хората ги хващала склероза на стари години,а аз на младини имах склероза, пък сега се оправих .
- Хайде,бе!
- Ами като бях млад,стана сутрин,оправя жената,до обяд съм забравил,оправя я пак,до вечерта пак съм забравил и пак я оправя.А сега,веднъж в месеца,ама помня!
Сизиф мъкнел голям кръгъл камък по склона на една планина.
Но тъкмо като стигал до върха, камъка се търкулвал обратно долу и Сизиф започвал всичко отначало.
Наблизо стоял Едип и гледал известно време как Сизиф се мъчи с камъка. Гледал го, гледал го, и накрая се обадил:
- Абе, Сизифе, що не вземеш, като стигнеш горе, да подпреш големия камък с един по-малък, така той няма да се търкулне пак обратно.
Сизиф го изгледал злобно и отвърнал:
– А ти, Едипе, що не си eбeш майката!