Мрачна декемврийска вечер... Инженер Б. излиза от портала на завода и вместо да чака мръсният и миришещ автобус, решава да се пробва на автостоп.
Изненадващо до него заковава спирачки чисто нов Land Rover, зад волана на който седи ослепителна блондинка. Инженерът е доста притеснен и заявява, че чака приятел да го вземе и по погрешка е вдигнал ръка, но красавицата настоява той да се качи вътре. По пътя тя му казва, че иска да вземе една приятелка, която се оказва брюнетка, сякаш слязла от корицата на списание за мъже. Предлагат му да минат заедно през магазин, славещ се с продажбата на качествени маркови стоки и след като се запасяват с маркови питиета и мезета, питат Божилов дали би се качил с тях в таванската им квартира. Качват се и следва див купон, гарниран с шведска тройка до ранни зори.
Минават два месеца и двете приятелки се засичат на някакъв коктейл.
Брюнетката:
- Ох, как ми писна от всички индустриалци, банкери, интелектуалци и известни спортисти по тези соарета! Дали да не се обадим на Инженер Б.?
Блондинката отговаря видимо притеснена:
- А, как мислиш? Дали той ще си спомни за нас?
Дама се качила на такси, но нямала с какво да плати.
Предложила в натура. Било през нощта. Таксиджията ужасен:
- За трети път в натура днеска! Седни, почакай малко, сега ще измислим нещо...
Излязъл от таксито, хванал един минувач, обяснил му ситуацията и му предложил за десет лева той да оправи дамата. Мъжът се съгласил, влязъл в таксито, а таксиджията останал навън и запушил.
В този момент се приближил милиционер и осветил с фенерчето си в купето:
- Господине, какво правите?
- Какво, какво! Жена си чуkam!
- Аз си помислих, че е kуpba.
- И аз така мислех, до преди да осветите с фенерчето...
Интервю с манекенката Винченция-Шарлот Свинарска. Водещ Никола Крумов. (18+):
- Здравей, Винчи.
- Здравей, Кольо.
- Много се радвам, че ми гостуваш. Прекрасна си!
- Благодаря.
- Ще се представиш ли на нашите читатели?
- Ъммм... даа... казвам се Винченция-Шарлот, от София, на 24 години, модел.
- Мислех, че си родена в Ямбол?
- Да, но вече съм в столицата.
- С какво се занимаваш в момента?
- Модел съм на невидими дрехи. Освен това вчера завърших и първата си роля в киното. Филмът се казва: „Червената Шапчица отзад”.
- Какъв е сюжетът?
- А?!
- Ъммм... за какво се разказва?
- Ами, отивам в гората за гъби, а там Вълкът и Ловецът ме претърсват за оръжие, а после правят любов с мен.
- Интересно. Какво правиш в свободното си време?
- Ходя на фитнес и си разглеждам Фейсбука. Обожавам да скачам с бънджи, но още не съм го правила.
- Обичаш ли да четеш книги.
- Да.
- Кои са ти любимите писатели?
- Винету и Царп Лъх.
- Аха... Според теб вярно ли е общото схващане, че манекенките сте леки момичета?
- Това са глупости. Никога не бих си легнала с някой за пари... освен ако има 20 лева.
- Какви мъже харесваш?
- Да са богати, ако е възможно и културисти. Но за мен външният вид не е от значение. Важно е какъв е човекът отвътре – колко пари има. Държа мъжът до мен да е финансово осигурен, да ме води по барчета и да кара кола с три букви.
- УАЗ?
- Ххаахах не, БМВ или Ауди.
- Ауди е с четири букви.
- Не мисля.
- Някой да те е злепоставял? Коя е най-голямата лъжа, която си чувала за себе си по медиите?
- Че съм любовница на Митьо Пищова, а аз само френска му правих и то един път.
- Какво смятат родителите ти за това с което се занимаваш?
- Напълно ме подкрепят – татко емигрира в Антарктида.
- Имала ли си гаджета футболисти?
- Само девет – не ги харесвам. С другите спортове съм по-добре.
- Веганка ли си?
- Глупости, от български произход съм.
- Има ли завист сред моделите?
- Да. На мен ми завиждат за ума и красотата – аз винаги се уреждам. Мразя глупостта и лицемерието.
- Имаш ли някакви корекции по тялото?
- Никакви, само съм повдигала кожата на колената си.
- За какво мечтаеш?
- Да посетя Дубай, че още не съм била в Гърция. Обичам пътешествията, но засега съм ходила само до Бургас. Мечтая малоумниците да ми завиждат. Искам да стана ужасно известна – всички глупаци да говорят за мен.
- Един по... такъв въпрос... С колко мъже си била?
- С двама.
- Ъъъъъъ... днес ли?
- Че ти за кога питаш!?
- Винчи, благодаря за интервюто. Какво ще пожелаеш на нашите читатели?
- Да бъдат себе си и имот.
P.S. Водещият запазва убеждение, че всеки човек е умен до доказване на противното.
Седя си аз в гумаджийницата, докато ми вулканизират една гума и по едно време пристигна едно "инфинити" с доста мека гума и от него излезе супер лъскава мацка. Така и така, гумата да се напомпа.
Момчетата както си трябва, свалиха гумата, и в хода на работата един от тях небрежно попита:
- С какво да ви напомпаме гумата? - сякаш има варианти.
И тука вече се почна...
Мацката:
- А какво има?
И в този момент у гумаджията все едно се събуди демон:
- Ми имаме въздух с различни аромати: праскови, ягоди...Всички гумаджии започнаха да хихикат, всеки зает с неговата си работа, но слухтейки към диалога на двамата.
- А колко струва?
Монтьорът:
- 200 лева. Всичките гуми.
Всички присъстващи вече едвам се сдържаха да не се разхилят на глас.
Мацката:
- Ми, добре. Искам ягоди тогава.
Гумаджиите умират от хилеж, всеки се опитваше да се сдържи, но не се получи.
Гумите бяха напомпани с "ягодов аромат".
Мадамата без сянка на усмивка отброи двеста лева и потегли.
Всички плачат от смях.
След време пак съм очевидец: така се случи, че след няколко дни бях пак на монтаж в същата гумаджийница.
Пристигна същото "инфинити", от него излезе един едър и солиден мъж и попита:
- Преди два дни тук сте правили гума на тая кола, нали?
Момчетата им се дръпнаха физиономиите.
- Кой точно прави гумата, на тази кола преди два дни?
Сега всички ще ни накажат, но няма как.
Излезе собственика и скромно, тъй, виновно каза:
- Ми, да... Моите момчета я правиха...
Мъжът:
- Такааа. Тука ли напомпахте на жена ми гумата с ягодов аромат?
Собственикът:
- Мии... Даа... Нниеее...
- Ето ти петстотин лева.
Собственикът:
- А...?
Мъжът:
— Три дни не съм спал от смях, на всички приятели разказах, всички паднаха да се хилят!
Гумаджиите отново в смях до сълзи...