Пътува бензиновоз, зад него се влачи метална верига. Спира го катаджия:
- Такааа, защо така с верига?
- За да отива електричеството в земята.
- Това е ясно. А веригата за какво е?
- Хмм. Ами, ако удари мълния, всичко отива в земята.
- А бе, това ми е ясно, а веригата за какво ти е?
Мъжът не издържа, спира преминаваща Жигула и моли шофьора:
- Слушай, приятел, обясни му, за какво ми е веригата. Шофьорът на Жигулата излиза:
- Разбирате ли, за да не се взриви бензина, за да не възникне искра.
- А-а-а разбрах.
Бензиновозът щастливо си заминава. А катаджията се обръща към шофьора на Жигулата:
- Такааа, ти защо си без ВЕРИГА?
Днес ме спира полицай. Хубавец, ама полицай, значи не е от академичната общност. Отварям прозореца, стоя и си мълча (...те нали така обичат). Той ме поогледа, поогледа, помълчахме си и най-накрая не издържа и рече:
- Е, какво ще правим сега? Какво ще предложиш?
Вдигнах поглед, запърхах с мигли, фиксирах го право в очите и му викам:
- Хайде да се оженим?...
И той взе, че ме пусна да си ходя. Иначе нямах аптечка, преглед на колата, бях без колан и задния десен стоп не бачкаше...